— Защо не поговориш с нея? Има много мило лице.
Джони последва съвета му, а в това време Шон си избра една наложница с дръзки черти и протегна ръка.
— Искаш ли да дойдеш с мен?
Тя пъхна ръката си в неговата, сведе ресници и се остави да я поведе към една от мънистените завеси. Погледи му се плъзна по широкия диван, достатъчен да побере двама души. Полуоблеченото момиче коленичи пред него.
— Какво ще желаете, господарю?
— Ще направиш ли всичко, което пожелая?
— Да, господарю.
— В такъв случай искам да забравиш за задълженият си и да си поговорим.
Смаяният й поглед срещна неговия. В сребристите му очи танцуваха весели искрици. Момичето се закиска.
— Хайде, кажи ми що за място е това? — Шон се изпъна върху дивана и й даде знак да се присъедини към него. — Разкажи ми всичко. — Усмихна се със задоволство, докато тя се разполагаше, а гърдите й дръзко се люлееха.
— Приличаш ми на истински мъж. Не си като обичайните клиенти. Да ми прости Господ, но тези неприятни старчоци не са способни на нищо, ако не си поиграят на господар и робиня. Принудени сме да ближем я проклетите им крака, я разни други отвратителни места, а в повечето случаи се налага да понасяме ударите на камшика, за да ги възбудим.
— Защо работиш тук?
— Плащат добре. Печеля сто проклети пиастъра8 за нощ.
— Само една лира!
— Да, но в другите публични домове плащат още по-малко. Освен това винаги съществува възможност някой благородник да те хареса и да те вземе за любовница.
— Как се казваш?
— Турска наслада — оповести тя и едва не се задави от смях. — Истинското ми име е Нели Картър. Наистина ли предпочиташ само да си говорим? — Пъхна длан под надиплената му туника и я плъзна надолу по стройното му бедро. Мъжествеността му мигом се втвърди. — Господи, единственото, което може да накара дъртите развратници да се възбудят, е масажът с балсам.
— Ти наистина си наслада! — засмя се Шон. — Името много ти отива. Защо да не се насладим на едно старомодно любене, а после да попушим нещо екзотично?
— О, с удоволствие! Имаме турски тютюн, хашиш, опиум. Само кажи какво предпочиташ.
На тръгване от „Диван клъб“ всички, с изключение на Джони, носеха следи от преживяната оргия. Джак едва се държеше на краката си, а Уилям изглеждаше като изцеден.
Шон беше замаян от хашиша, а Джоузеф се нуждаеше от помощта му, за да стои прав. „Какво ли е имало в онова наргиле?“
Когато се качиха на палубата на „Дифенс“, разходката изглежда го бе поосвежила, защото вече не се нуждаеше от подкрепата на брат си. Шон го пусна и се облегна на перилата. Впери поглед в това, което се славеше като най-големия и велик град на земята. Светлините на фенерите блещукаха и го къпеха в божествено сияние.
Изведнъж зад гърба му се разнесе някакво ръмжене, последвано от ругатни.
— Ирландска измет! Ще те науча как се краде чужда жена!
Джак Реймънд и Джоузеф се биеха, докато Уилям Монтагю стоеше настрани и крещеше нещо на екипажа. Без да се поколебае нито за миг, Шон сграбчи тежкия дървен кол за притягане на въжетата и се спусна към вкопчените един в друг мъже.
— Английски копелета! — изкрещя той и прегази по пътя си няколко моряка.
— Обесете ги за палците на ръцете! — изрева Монтагю.
Шон на мига здраво бе сграбчен. Побеснял от ярост, той се опита да изрита най-близкия моряк в слабините. В същото време наблюдаваше безпомощно как други трима държат Джоузеф. Миг преди да потъне в пелената от непрогледен мрак, зърна ужасеното лице на Джони.
Бавно идваше в съзнание. Първата му мисъл бе, че под влияние на хашиша преживява някакъв кошмар. Сякаш нямаше ръце, но раменете му изгаряха от болка. Разтърси глава и усети как цялото му тяло се полюшва бавно във въздуха. Болката в раменете продължаваше, но все още не усещаше ръцете си. Най-после дойде напълно в съзнание и впи поглед в мрака. Облекчението бе краткотрайно, защото разбра, че виси, завързан за ръцете като къс сушено месо. Отново изгуби съзнание.
Когато пък се свести, болката в раменете бе непоносима. Протегна врат напред и погледна към оковите. Нищо чудно, че не чувстваше ръцете си — те бяха здраво вързани и напълно изтръпнали. От устните му се отрони цинично проклятие. Отпусна глава и се опита да различи нещо в тъмнината. „Господи, не!“ Отсреща върху палубата се полюляваше друго тяло. Джоузеф!
— Джо, Джо!
Не получи отговор и реши, че по-добре брат му да е в безсъзнание, отколкото да страда от непоносима болка. В главата му заподскачаха множество въпроси. Вече не се съмняваше, че Уилям Монтагю знаеше, че Джоузеф е съблазнил жена му. Кучият син бе планирал това отмъщение и нарочно ги бе поканил в онзи публичен дом, за да ги замае и отслаби бдителността им. А след това ги бе повел като беззащитни агнета на заколение! „Господи, нищо чудно, че англичаните смятат всички ирландци за тъпаци!“ Почувства се отвратен от себе си.