Един бърз удар и палецът бе отрязан до втората става. Шон едва не откъсна езика си, когато прехапа устни, за да задуши вика, а когато лекарят притисна върху раната парче нагорещено желязо, припадна.
Съдебният процес в адмиралтейството бе кратък. Доказателствата бяха набързо скалъпени. Шон О’Тул бе обвинен в убийството на брат си. Подписът му бе подправен, Уилям Монтагю предаде уличаващото доказателство, а Джак Реймънд бе главният свидетел против него. Съдиите останаха глухи за всички протести на Шон, за всички опити да докаже истината, както и за горещите му ирландски проклятия.
Така четиридесет и осем часа след пристигането му в Лондон, Шон О’Тул бе осъден на десет години каторга на борда на „Улидж“.
Глава 10
Амбър Фицджералд — вече не се смяташе за Монтагю — се отправи пешком към „Замъка на лъжите“. Моравите петна по лицето й бяха избледнели, но не можеше просто да потропа и да попита за Джоузеф. Къщата бе пълна с твърде много слуги, които щяха да зададат безброй въпроси. Затова изчака да падне мрак. Тогава видя някакъв мъж да влиза в пристройката до входната кула. Спомените й се избистриха. Позна Пади Бърк, дори и след толкова години.
Той отвори на плахото й почукване и гъстите му вежди се смръщиха.
— Иисусе Христе и всичките му Апостоли, кой е направил това с лицето ти, момиче?
— Господин Бърк, аз съм Амбър Фицджералд. Можели да се видя с Джоузеф?
— Влез вътре! Ти си полужива! Не те познах, докато не ми каза името си. — Отиде и й наля чаша вода.
— Имате ли мляко, господин Бърк? От няколко дни не съм слагала нищо в уста.
Мъжът я настани пред огъня, в който гореше голяма буца торф, и й наля чаша мляко. После я измери с проницателен поглед.
— Монтагю ли ти стори това?
Амбър кимна.
— Джоузеф…
— Пресвета Дево, Джоузеф и Шон заминаха за Лондон… да погостуват на твоя съпруг. — Видя как сломеното изражение на лицето й се сменя с ужас. — По-добре да доведа господаря — реши Пади.
— Братовчедка ми Катлин у дома ли е?
Пади се поколеба. Днешният ден бе истинска трагедия за Катлин. Баща й бе умрял от раните си в тъмницата на Дъблин Касъл и тя бе докарала тялото му в Грейстоун. Утре щяха да погребат мъртвия граф.
— Домът е в траур. Бащата на Катлин, твоят чичо Едуард, бе арестуван от англичаните и умря от раните си.
— О, не…
Пади сложи голямата си ръка на рамото й и макар че предизвика болка, докосването му й подейства успокоително.
— Ще отида да доведа Шеймъс.
Мери Малоун и Кейт Кенеди, облечени в черно, седяха в голямата кухня.
— Беше напълно здрав! — Мери поклати глава и се прекръсти.
— Разбрах, че си е отишъл, защото миналата нощ чух банши9 — промърмори Кейт.
— Къде е господарят?
— Отнесе господарката в леглото. Бедната! Напълно е изтощена — отвърна Кейт. — Един ирландец може да посрещне каквото и да е зло, достойно вдигнал глава, но всичко се превръща в безпомощно страдание, когато Смъртта отнесе човек от семейството.
Пади се качи на горния етаж, почука на вратата на спалнята и тихо повика:
— Шеймъс?
След минута господарят отвори и пристъпи в коридора.
— Имаме неочакван гост. Не бих те безпокоил, ако не беше важно. — И Пади разказа на Шеймъс за Амбър, който въпреки това се сепна, като я видя.
— Монтагю ли те подреди така? И защо?
Въпросът увисна във въздуха, докато Амбър се опитваше да измисли по-тактичен начин да му съобщи, че двамата със сина му Джоузеф бяха извършили прелюбодеяние. За съжаление нямаше такъв. Облиза нервно устни.
— С Джоузеф бяхме любовници. Нямаше къде другаде да отида.
Шеймъс отстъпи назад, сякаш го бе пробола в сърцето.
— Джоузеф отплава при Монтагю!
— Знам, Пади ми каза. — Сълзите рукнаха.
Шеймъс я изгледа гневно със студените си сини очи.
— Неприятностите винаги идват по три — горчиво изрече той и даде знак на Пади да го последва в наблюдателната кула.
— Ще трябва да замина за Лондон, но не и утре. Катлин ще се нуждае от мен за погребението. Не й казвай нито дума, човече. И без това й се насъбра твърде много. — Обикаляше из стаята като звяр в клетка. — Погрижи се за Амбър, дай й пари и всичко, от което се нуждае, но махни тази курва час по-скоро от Грейстоун.
Четири дни по-късно корабът на Шеймъс О’Тул навлезе в устието на Темза и се отправи към пристанището.
Уилям Монтагю го очакваше. Посрещна го в кабинета си в адмиралтейството, заобиколен от всички символи на властта.
— Монтагю, дошъл съм да узная къде са синовете ми!
— Седни, Шеймъс. Страхувам се, че имам лоши новини за теб. Твоят прокълнат син Шон се сби с брат си Джоузеф и го уби още през първата им нощ в Лондон.
9
Зъл дух в ирландската и шотландската митология, чийто вой предвещава смърт в дома. — Б.пр.