Шон плати на съдържателя и последва момичето по стълбите. С помощта на прислужника качиха горе вана, а сервитьорката я напълни с гореща вода и отиде в конюшнята да потърси пила.
Когато се върна, Шон О’Тул стоеше в средата на стаята, все още загърнат в пелерината.
— Как ти е името, девойче?
— Лизи, милорд.
— Е, Лизи, аз имам нужда от бръснене, подстригване и старателно почистване на въшките и всякакви други гадинки.
Лизи се изкиска. Беше толкова мръсен!
— Като влезете във водата, всички те ще изплуват.
— Преди да вляза, ти ще трябва да изпилиш белезниците от китката ми.
— Това ли криете под пелерината?
— Не се бой, Лизи, няма да те нараня.
Устните му се извиха в полуусмивка, която обаче не достигна очите му.
— Добре, вярвам ви… макар че май не би трябвало.
После се заеха с оковите на дясната му ръка. Лизи гледаше очарована как Шон стисна пилата с лявата си ръка, подпря я с чуканчето от отрязания си палец и започна да стърже напред-назад, без да обръща внимание на обелената кожа и кръвта, която обагри китката.
Накрая желязото поддаде. Оковите изведнъж се разделиха и Лизи отскочи стреснато назад, когато издрънчаха на пода. Шон ги вдигна, сложи ги на масата и ги покри с черната пелерина. После бързо се съблече и влезе в хладната вода.
— Сигурно е изстинала… Позволете да ви донеса едно горещо ведро…
— Нека първо се измия с тази. Ще имам нужда от още, за да измия цялата мръсотия.
Лизи се смая, когато го видя гол. Под дрипите се криеше силно, гъвкаво и мускулесто тяло.
— Ще вземеш ли бръснача, за да ме освободиш от буйната грива?
Момичето пристъпи зад него. Когато повдигна черните сплъстени кичури, й хрумна, че сега той е в нейна власт, затова с нараснала увереност го подстрига и внимателно изпощи въшките.
— Обзалагам се, че имате доста за разказване — осмели се накрая да изрече тя.
— Едва ли би искала да знаеш, Лизи. — Гласът му бе тих, но категоричен.
След като оформи косата на врата му, се зае със сплъстената брада. Беше й трудно, защото не смееше да приближи прекалено много.
— Аз не хапя — меко каза Шон.
Погледна го в тъмносивите очи.
— Обзалагам се, че е тъкмо обратното.
— Ти си смело момиче, Лизи. Свърши чудесна работа!
— Стомахът ми е здрав — смигна му тя.
Шон отметна глава и избухна в смях.
Когато космите на брадата се скъсиха до половин сантиметър, взе бръснача от ръката й и внимателно се обръсна. Очите на Лизи се разшириха от изумление. Превращението бе смайващо. Лицето му бе слабо и с високи скули, а тъмните му очи горяха с жив пламък. Истински мъж! Сърцето й се разтуптя. Приличаше на самия Сатана.
Шон О’Тул излезе от мръсната вода и уви една кърпа около слабините си.
— Ще повикаш ли прислужника да напълни отново ваната?
Когато момчето донесе вдигащите пара ведра, Шон му даде щедър бакшиш и го отпрати. После взе ръката на Лизи и пъхна, в шепата й златната лира.
— Благодаря ти.
Свали кърпата, влезе в чистата вода и се отпусна. Усещането бе толкова прекрасно, че потръпна от удоволствие. Вдигна поглед към Лизи и видя, че тя го наблюдава с явен копнеж.
— Искаш ли да се присъединиш към мен?
— Господ да ми прости… Вече започвах да си мисля, че никога няма да ми предложите, милорд.
Слънцето вече се издигна на небето, а той още спеше. Лизи с неохота се измъкна от леглото, започна да се облича и му хвърли тъжен поглед.
— Ирландците могат да научат англичаните на едно-две нещица — промърмори тя.
Шон О’Тул спеше с дълбокия и спокоен сън на праведниците. Когато се събуди, вече се бе свечерило. Мръсните му дрехи бяха изпрани, изсушени и подредени до леглото.
— Лизи, ти си много мила. Това няма да ти е от полза в този жесток свят!
Облече се и се загърна отново с черната пелерина, за да скрие дрипите. Зави внимателно отрязания пръст в една кърпа и я пъхна под мишница. Слезе долу и закуси обилно с овесена каша, задушено агнешко и ланкаширско сирене. Не си спомняше някога през живота си да е вкусвал такава вълшебна храна.
Лизи сияеше. Шон се развесели, тъй като я хващаше да се изчервява.
— Тръгваш ли си? — Тайно се надяваше, че ще остане още ден-два.
— Тръгвам си, Лизи. Но никога няма да те забравя.
Даде й още пари и се сбогува.
— Бог да те пази — развълнувано прошепна тя.
Шон се вгледа изумено в нея. Нима наистина това момиче вярваше в Бог?
Отправи се към Майър. На Корк Стрийт се намираше магазинът на Швейцер и Дейвидсън — изискани шивачи, чиито клиенти бяха само от висшето общество. Когато Шон влезе в магазина, двамата собственици се втренчиха ужасено в него. Той обаче побърза да извади кесията със златни монети. Отношението им мигом се промени. Засипаха се любезности и угоднически усмивки. Купи си костюм, риза, бельо, чорапи и обувки. Облече новите си дрехи, зави в един вързоп старите и поръча да ги унищожат. След това си избра още два комплекта — дневно и официално облекло. Плати и каза на шивача, че ги иска за утре вечер.