Нямаше нужда от думи. Копнежът да се докоснат изгаряше кръвта им. Протегнаха ръце едновременно. Пръстите галеха бузата, шията, рамото на другия. Ръката на Емералд се плъзна по гърдите му и се спря при сърцето. Усети бясното туптене. Нейният Ирландски принц! Наведе се, за да завладее устните й със своите, но когато топлият му дъх ги опари, Емералд се събуди.
Отдръпна се от мъжа, който се бе надвесил над нея и който се канеше да я целуне.
— Ема, какво има?
— Н-нищо, бях заспала… Стресна ме…
Той я притегли към себе си и покри устните й със своите. В същото време ръцете му започнаха да свалят нощницата й.
Ема се скова. Изуми се, когато установи, че Джак е напълно гол, а само след миг и тя ще бъде гола.
— Джак, недей! Моля те, спри!
— Какво, по дяволите, ти става?
— Това е грешно… порочно…
— Ема, но ти си моя съпруга! Не си позволих да те докосна, преди да се оженим, обаче няма да чакам повече!
Грубо раздра нощницата и стисна гърдите й.
Тя извика леко и той с отвращение се отдръпна от нея.
— Мили Боже, нима не знаеш какво става между един мъж и една жена?
— Ами… да… то е толкова покварено и развратно… Аз не съм като майка си… Аз съм целомъдрено и… добро момиче…
Опитвайки се да изглежда търпелив, макар че едва се сдържаше, Джак кимна.
— И така е трябвало да бъде, докато не се омъжиш. Но със съпруга ти е съвсем различно. Аз имам правото да използвам тялото ти когато пожелая. Ако престанеш да се държиш като дете, ще се насладиш на това, което ще ти направя.
Ема се съмняваше с цялото си същество.
— Лежи мирно и спри да ме отблъскваш.
Ема не беше напълно невежа. Знаеше, че мъжът и жената съединяват телата си, за да направят дете. Просто досега не бе осъзнавала колко неприятно е всичко това. Решително затвори очи и остана да лежи неподвижно.
Джак я облада грубо и тя не изпита нищо друго освен отвращение и болка. Когато свърши и се излегна задъхан до нея, Ема се почувства осквернена, но в същото време облекчена, че най-после всичко е свършило.
Джак се надвеси над нея.
— Ти си едно студено малко същество, но бъди сигурна, че аз ще те променя.
Докато съпругът й хъркаше, безмълвните сълзи се стичаха по лицето й. „Мразя и презирам всички мъже!“ Искаше й се да избяга в съня, но благословеното забвение не идваше. От години се чувстваше като в капан, но сега решетките сякаш завинаги се бяха затворили около нея. Почувства, че й се повдига при мисълта, че утрешната нощ ще бъде повторение на сегашната. В своята невинност тя бе смятала, че бракът ще бъде нещо като бягство. Оказа се ад.
Глава 13
Шон О’Тул се отправи към пристанището, за да си запази билет за Ирландия. Там узна всичко за „Монтагю Лайн“. Осемте частни товарни кораба в момента не бяха в пристанището, но Шон научи имената им, размера, както и по кои маршрути пътуват.
После изчака в застлания с плочки двор на Уайтхил, който се намираше близо до адмиралтейството, докато Джони Монтагю привърши работата си за деня, за да му даде списъка с враговете на братята Монтагю. Шон го прегледа набързо. Някои не му бяха познати, но други бяха влиятелни фактори в политиката.
— Как мога да се свържа с теб? — попита Джони.
— Не можеш — тихо отвърна Шон. — Аз ще те намеря.
Джони Монтагю нито за миг не се усъмни в думите му.
На следващата сутрин графът на Килдеър отпътува от Лондон за Дъблин, придружен от внушителен багаж. Когато обвитият в мъгла бряг на Ирландия се очерта на хоризонта, Шон О’Тул си помисли, че никога досега не е виждал подобна красота. Очите му заискриха със сребрист пламък, докато корабът навлизаше в пристанището с формата на подкова. После насочи поглед към полетата и хълмовете, покрити с буйна трева.
Взе кон под наем от конюшните на Брейжън Хед и заплати да откарат багажа му до Грейстоун. Сърцето му преливаше от радостно очакване, примесено със страх. Чувстваше се като блудния син. Дали баща му ще заколи угоено теле, когато го види? Съмняваше се, защото се връщаше сам и Джоузеф не бе до него.
Препусна по пътеката към портите на имението, после мина под извитата входна арка. Първият човек, когото видя, бе Пад и Бърк. Управителят го позна веднага, макар че се бе променил до неузнаваемост.
— Слава на Бога! — промърмори Пади, прекръсти се и хвана поводите на коня. — Добре дошли у дома, милорд.
— Господин Бърк, Бог няма нищо общо със завръщането ми. Дяволът бе този, който ми помогна да избягам, за да си отмъстя. Но как ме позна?
— Усетих присъствието ви. Не ви познах с очите си. Станали сте по-голям, по-висок, по-слаб и по-мускулест.