— Защо? — меко попита младият мъж. — Чака ли те някой?
Емералд си помисли за Портман Скуеър и потрепери. Не бързаше да се върне у дома, но щеше да си има сериозни неприятности.
— Приличаш на агне, поведено на заколение.
Запита се дали ще се осмели да посети „Сулфур“ и изведнъж разбра, че ще го направи, щом Шон О’Тул е с нея, Когато каретата спря, Емералд зърна през прозореца високите мачти и чу крясъка на чайките.
Той отново й протегна ръката си, обвита в черна ръкавица.
— Ще дойдеш ли, Емералд?
Позволи му да й помогне да слезе от каретата и двамата поеха към пристанището. Шон не пусна ръката й, докато не се качиха на палубата. Видя как тя вдига глава и ноздрите й се разширяват и потръпват от соления дъх на морето. Емералд пое дълбоко въздух, все едно се бореше за живота си и сякаш току-що я бяха пуснали на воля. През последните дни Шон правеше точно същото и жеста й му бе до болка познат.
Наблюдаваше я напрегнато, без нито за миг да отделя поглед от нея. Видя как празнотата в очите й изчезва и те заблестяват. Видя как малката й ръка се плъзва гальовно по махагоновото перило, видя как страните й пламват, сякаш си бе спомнила как някога го бе заварила полугол с Бриджет Фицджералд.
— Като че ли беше вчера…
— Не беше вчера, Емералд. Изминаха пет години.
Извърна се и го погледна.
— Мислех, че никога вече няма да те видя. След като майка ми… умря… баща ми ни отведе в Лондон. Там заживяхме съвсем различен живот. Не знам нищо за семейството ти. Къде си бил през тези пет години? Какво си правил?
Шон я погледна с присвити очи и се извърна.
— Ще ти разкажа всичко по време на пътуването ни до Ирландия.
— Какво? Искаш да кажеш, че… — Млъкна и усети, че корабът се движи, а платната са вдигнати. — Какво правиш? Не мога да ти позволя да ме отведеш там!
Очите му развеселено блеснаха.
— Аз те отвличам, Емералд.
— Да не си полудял, Шон О’Тул? Аз съм омъжена!
Настроението му се подобри.
— Да. Ти си омъжена за моя враг Джак Реймънд. Другият ми враг е Уилям Монтагю, твоят баща. Те двамата притежават нещо твърде ценно, което смятам да им отнема.
— И какво е то?
— Емералд.
— Ти си луд! Не можеш да го направиш!
— Аз вече го направих, Емералд.
Младата жена изтича към кърмата точно навреме, за да види как „Сулфур“ напусна водите на Темза.
Шон приближи, без да откъсва поглед от нея. Зелените й очи се разшириха от уплаха, когато протегна облечената си в черна ръкавица ръка към главата й. Дръпна напудрената перука и я остави на вятъра. Черните къдрици се разпиляха диво по раменете й, а Емералд се втренчи невярващо след перуката и избухна в смях.
„Обзалагам се, че това е първият път от пет години, когато тя се смее.“ Искаше му се да освободи чувствата си и да се наслаждава на свободата. Разпозна и най-малкия нюанс от преживяванията й, защото ги бе изпитал, след като избяга от затвора. Тъканите бяха толкова богати, че ти се искаше да ги докосваш, цветовете — толкова живи и наситени, че правеха всичко да изглежда разкошно, пищно и прекрасно. Красотата на околния свят извикваше сълзи в очите. Толкова добре го знаеше.
— Монтагю са те превърнали в бледа и превзета английска дама. Възнамерявам да махна всеки слой, докато накрая се появи отново онази буйна ирландска красавица.
— Но всички от фамилията Монтагю мразят и презират ирландците.
Шон широко й се усмихна.
— Знам. Какво сладко отмъщение!
Емералд осъзна, че той наистина мисли това, което казва. Наистина я отвличаше и отвеждаше със себе си в Ирландия. И тя не можеше да направи нищо. Върна се в миналото. След първата им среща вярваше, че един прекрасен ден той ще дойде на своя голям кораб и двамата щастливи ще отплават за Ирландия. Тогава това бе само една прекрасна фантазия, а днес бе истина.
Шон О’Тул в действителност извършваше налудничавото, невъзможно и възмутително нещо! Дълбоко в сърцето си Емералд чувстваше облекчение, че няма да й се наложи да се върне на Портман Скуеър, за да види лицата на двамата Монтагю, които обитаваха онзи мавзолей.
Глава 14
— Емералд?
Тя подскочи. Намираше се на борда вече две нощи, но почти не го бе виждала.
— Какво искаш?
— Да престанеш да се плашиш от сянката си. Да се освободиш от страха. Това е един демон, който е впил жестоките си нокти в теб и не ти дава да дишаш. — Не посегна да я докосне, така че тя нямаше повод да се отдръпне. Направи широк жест с ръка към морето и небето. — Искам да оцениш Ирландия и това, че си ирландка.
Емералд вече виждаше как островът изплува от мъглата.
— Точно тук морските ветрове се срещат в див танц, който продължава вече векове. Това е романтичен и загадъчен остров, необикновено място, извън времето и пространството. Това е рай и ад. Опий се от красотата му. Тя ще живее винаги в кръвта ти. Поеми дълбоко дъх, Емералд. Усещаш ли го?