Ноздрите й потрепнаха, докато вдишваше с наслада. Ухаеше на зелени и тучни треви, на екзотичност и опиянение.
— Да… Какво е това, което усещам?
— Свобода. Най-великолепният аромат в света.
Емералд пое въздуха с пълни гърди и погледна към променящото се небе. „Да, свобода. Аз се чувствам така, все едно съм излязла от затвора.“ Извърна очи към Шон О’Тул.
— Нима си бил в затвора?
— Да, бях. — Тъмните му очи не се отделяха от лицето й.
— Имат ли баща ми и Джак нещо общо с това?
— Те ме изпратиха там.
Бе потресена, но не и изненадана. Баща й бе способен на всичко, а Джак бе негов покорен слуга. Значи затова я бе отвлякъл — за да ги накаже! В гърдите й забълбука смях. Да, това щеше да бъде наказание за тях, ала не защото я обичаха, а защото Шон О’Тул им бе отнел собствеността.
Докато я наблюдаваше, Шон разбра, че е много уязвима и никак нямаше да е трудно да я съблазни. Но това не би му доставило удоволствие. Не се интересуваше от Ема, малката английска мишка. Искаше да срещне предизвикателството на една истинска ирландска красавица. Искаше я искряща от радост, очарователна и покоряваща, властна и игрива. Искаше я свободна и неспокойна, дръзка и красива. Чак тогава щеше да я съблазни. Каква върховна победа!
Емералд чакаше търпеливо, седнала върху едно намотано въже, докато „Сулфур“ акостираше край каменния кей. Шон приближи и отново й подаде ръката си в черна ръкавица.
— Ела. „Замъкът на лъжите“ те очаква.
Сложи ръката си в неговата и му позволи да й помогне да слезе от кораба. Поведе я по пътеката, минаха под извитата входна арка, прекосиха широката зелена морава и се озоваха пред входа на величествената джорджианска постройка, известна като Грейстоун.
Посрещна ги Кейт Кенеди, икономката на дома. Тя се поклони дълбоко пред господаря си.
— Добре дошли у дома, милорд.
Без да откъсва поглед от жената до себе си, Шон рече:
— Това е Емералд Фицджералд, Кейт. — Устните му извиха. — Тя ще живее с нас.
Емералд се смути и се опита да издърпа ръката си, ала той не й позволи. Вместо това пръстите му стиснаха малката й длан, за да й вдъхват смелост. Изпита благодарност, когато тя вдигна гордо глава.
— Ще се настани в спалнята, свързана с моята. — Отмести за миг поглед от Емералд и смигна на Кейт. — От там се разкрива прекрасна гледка. — По устните му пробяга злобна насмешка, след което се запъти към голямата извита стълба и на Емералд не й оставаше нищо друго, освен да го последва.
Стаята бе декорирана в светложълто и създаваше илюзията, че е окъпана в слънчева светлина. Високите прозорци с малки ромбовидни стъкла гледаха към благоуханни градини и гори. Зад тях се издигаха вълнистите зелени хълмове, които преминаваха във величествени, обагрени в пурпурно и златно планини.
Следван от Кейт, Шон мина с Емералд през свързващата врата и я покани в спалнята си.
— Ако се измориш от гледката, можеш да идваш тук. — Отведе я до прозорците към дивото море. Наблюдаваше внимателно лицето й.
Изглежда той никога не я изпускаше от поглед и това я изпълваше с необяснима увереност. Сякаш изведнъж бе станала по-висока и по-красива. Изпита желание да тръсне предизвикателно глава и да отметне черните си къдрици. С порозовели страни измъкна ръката си от тази на Шон и отново се върна в жълтата стая. За пръв забеляза, че помещението е пълно с огледала — висяха по стените, до леглото, над тоалетната масичка. Отражението и показваше колко безцветна и незабележима е в строгата си английска рокля. Сведе поглед, така както бе свикнала.
Шон отново се извиси край нея. Емералд засрамено смутолеви:
— Нямам други дрехи! — Лицето й пламна, когато осъзна какво може да си помисли Кейт.
Шон гръмогласно се засмя.
— Трябва да си благодарна, че нямаш още като тези които носиш. Тук имаме платове от цял свят. Утре ще си избереш. Разполагаме с топове коприна, кадифе и дантели в най-различни цветове и оттенъци.
— Не мога да ти позволя да ме обличаш!
Шон сви рамене.
— В такъв случай ще трябва да се разхождаш гола наоколо, защото възнамерявам да изгоря това, с което си сега. Освен ако, разбира се, ти не пожелаеш да си доставиш удоволствие и да го направиш сама?
— Да! — неволно извика Емералд.
Шон й се усмихна одобрително.
— Значи оставаш гола.
— Засрамете се, милорд! Да карате момичето непрекъснато да се изчервява заради собственото ви порочно удоволствие! — сгълча го Кейт.