Единственият човек от рода Фицджералд, който Шеймъс О’Тул уважаваше и на когото безкрайно се възхищаваше, бе съпругата му Катлин. Когато се оттегли в спалнята си, той носеше в ръка тумбеста чаша с чудесен френски коняк.
Раздразни се обаче, тъй като видя, че Катлин не е сама. Кейт Кенеди, икономката на Грейстоун, която бе и лична прислужница на съпругата му, тъкмо бе взела четката за коса на господарката си. Тя бе висока жена, която не търпеше никакви глупости и със здрава ръка управляваше персонала на замъка. Не позволяваше волности никому, дори и на самата себе си. Точно затова и бе икономка на Грейстоун.
— Можеш да си вървиш, Кейт Кенеди. Аз сам ще се погрижа за жена си.
— Сигурен ли сте, сър? Тя има нужда от сто приглаждания — безстрашно заяви Кейт, докато му връчваше четката.
— Шеймъс! — остро го предупреди Катлин. — Да не си посмял да изречеш някоя от циничните си забележки.
Кейт си излезе, но преди да затвори вратата, Шеймъс извика:
— Езикът на тази жена може да разреже и тенекия. — После захвърли четката и прекоси спалнята. Снижи глас и сладострастно добави: — Ще получиш стоте приглаждания.
Катлин се засмя закачливо, докато той пристъпваше към нея с чашата в ръка.
— Сто приглаждания, как ли не! Обзалагам се, че няма да издържиш и до петдесет!
— А сега кой прави цинични забележки, моя красавице?
Катлин седеше пред огледалото, облечена в снежнобяла нощница, закопчана отпред с поне двадесет малки копченца, които стигаха до брадичката. Шеймъс облиза пресъхналите си устни, предвкусвайки удоволствието да ги разкопчава едно по едно. Остави чашата с коняк пред нея, повдигна един дълъг кичур и го опря до бузата си.
— Пийни една глътка, моя Кати, ще сгрее кръвта ти.
— Май конякът е част от съблазняването. — Взе чашата и я отнесе до леглото. — Първо искам да поговорим. — Видя разочарованието, което се изписа върху все още хубавото му лице, и нежно му обеща: — След това ще споделим напитката както през нашата сватбена нощ.
Шеймъс поклати глава и въздъхна, обзет от спомените.
— Наистина е неприлично, че и след двадесет и две години брак ние сме все още влюбени. — Пухеното легло потъна под тежестта му.
— Възмутително — съгласи се жена му, пъхна се под завивките и се сгуши до него. Потърка глава в рамото му и после я отпусна в сгъвката на ръката му. — А сега искам да обсъдим празненството по случай рождените дни.
— О, не — изпъшка Шеймъс. — Тези млади дяволи изпълват всичките ти мисли.
— Нима? А кой им купи нови кораби за сватбите?
— Те са истински бижута, Кати. Тези шхуни се носят по водата по-бързо и от вятъра. Време е нашите синове да си имат собствени кораби. Джоузеф ще навърши двадесет и една. Странно е, че рождените им дни са почти един след друг, а двамата се различават като водата и огъня.
— Защото са родени под различни звезди. Разположението на планетите определя нашите характери. Затова и Джоузеф е буен и лесно се обижда.
— Да, той наистина избухва по най-малък повод. Юмруците му са винаги готови да се забият в нечия физиономия.
— Шон е по-уравновесен и по-потаен. Той първо мисли, после действа. — Катлин имаше слабост към по-малкия си син. Той бе красиво момче с вродено очарование. Момичетата бяха луди по него и не го оставяха нито за миг сам. Шон притежаваше изключително чувство за хумор. Той владееше и изтънчените шеги, и грубите цинични подигравки. Можеше да бъде забавен, вулгарен, остроумен, очарователен. Или пък прекалено скромен и затворен. Но резултатът бе винаги един и същ — забавляваше и себе си, и останалите.
— Преди Шон да се сбие, той обмисля внимателно стратегията си и чак тогава пристъпва към действие.
„И резултатите могат да бъдат опустошителни“, помисли си Шеймъс.
— Рождените им дни са след по-малко от седмица, Шеймъс. И след като този на Шон се пада в събота, а на Джоузеф в понеделник, най-логично е да ги отпразнуваме в неделя, но дали не е богохулно?
— Ни най-малко. Нима не сме протестанти?
Катлин вдигна очи към тавана и въздъхна примирено.
— Щом ти го казваш, Шеймъс.
— Да, казвам го и смятам, че вече обсъдихме всичко.
Пръстите му се плъзнаха към най-горното копче на нощницата й.
Тя спря ръката му.
— Не сме свършили.
— Изобщо не сме започвали — недоволно простена той.
— Ще трябва да пресметна колко души ще присъстват, за да изпратя покани. Само от рода Фицджералд са най-малко петдесетина.
— Нима смяташ да ги поканиш всичките? — ужаси се Шеймъс.
— И ще бъдеш ли така добър да ми кажеш какво против имаш членовете на семейство Фицджералд? — В очите й лумнаха войнствени пламъчета.