Лицето на Риджис видимо просветна и Дризт си помисли, че предположението на джуджето май не бе далеч от истината.
— Да тръгваме тогава! — провикна се Уолфгар. — Четирима сме — по един представител за всяка от четирите раси. Бруенор — за джуджетата, Риджис — за полуръстовете, Дризт До’Урден — за елфите и аз — за хората! Прекрасен отряд!
— Не мисля, че елфите биха избрали един Елф на мрака за свой представител — отбеляза Дризт.
— А да не би да мислиш, че полуръстовете биха избрали Къркорещия корем? — изсмя се Бруенор.
— Съвсем си пощурял, Боен чук — не му остана длъжен Риджис.
Бруенор пусна щита си на земята и като заобиколи Уолфгар се изпречи пред полуръста. С лице, изкривено в престорено яростна гримаса, той го сграбчи за раменете и го повдигна във въздуха.
— Прав си, Къркорещ корем! — провикна се той. — И никога не се изпречвай на пътя на някой дето е по-щур от тебе!
Дризт и Уолфгар се спогледаха и по лицата им се разляха многозначителни усмивки.
Приключението със сигурност щеше да се окаже интересно.
И така, с изгряващото слънце зад гърба си и дългите сенки пред себе си, четиримата приятели се отправиха на път.
Да открият Митрал Хол.