Емелин заповяда на прислугата да раздига чиниите, но само след като принудиха най-сетне Фулър да си затвори устата, защото в противен случай можеха да ги обесят до един като предатели.
После тя седна с бродерията си до Хелтруд и близо до камината. Съпругата на хлебаря стоеше доскоро начело на гилдията на хлебарите, но се видя принудена да отстъпи длъжността си на своя съпруг Улфър, защото на епископа на Честър жени на такива постове му бяха трън в очите.
Емелин се съсредоточи върху покривката за олтар, която бродираше. За щастие нямаше начин да я принудят да отстъпи на съпруга си мястото си начело на гилдията на златарите, защото тя беше вдовица.
— Според мен сега Англия е поела по най-верния път — заяви един тъкач. — Вижте само как нови градове израстват на гола поляна. А занаятчиите и особено тъкачите имат по-големи права от преди, не съм ли прав?
— Така е — съгласи се хлебарят. — Като си помисля за миналото, когато вървеше само разменната търговия… и никой от нас не виждаше дори меден петак в ръката си… та какво имаше тогава тук? Ами почти нищо…
— Времената се промениха, това е вярно — измърмори винарят.
— Работата не е само в това — каза Фулър. — Просто ние не се дадохме, това е истината. Само затова Англия можа да преживее тази война. За това страната трябва да благодари не на армиите на крал Стивън или на предишната кралица, о не… та те само опустошаваха всичко…
— Няма ли да се опитаме най-сетне да забравим тези ужасни времена? — попита месарят. — И да благодарим за великодушието на онези, които ни помогнаха да преживеем? На госпожа Емелин например, та нали благодарение на нейната добрина…
Емелин отпусна за миг бродерията си и вдигна глава.
— Благодарност заслужава всъщност моят съпруг — каза тя меко. — Той би се държал точно като мен…
Тя лично предпочиташе да не мисли за онези лоши времена, когато крал Стивън и кралица Матилда водеха непрекъснати войни и никой от двамата не беше достатъчно силен, за да победи другия.
— Да не би младият Фулър да се опитва да спечели благоволението ви? — попита шепнешком съпругата на хлебаря. — Той обикновено не говори такива неща.
Емелин прехапа конеца, с който тъкмо беше избродирала едно жълто цвете, и погледна крадешком към Фулър. Всъщност и тя самата беше учудена от неговото поведение. Но той беше пришелец от Рексам и може би не знаеше, че тя и не мисли да се преженва. В Морлекс го знаеше целият град.
В това време мъжете бяха почнали да обсъждат предстоящото празнуване на Възнесение.
— Селяните нямало да дойдат, защото не искаме да им обещаем, че ще им дадем фураж за говедата — обясни ковачът. — Тази година хората по селата са толкова зле с фуража.
— Обърнахте ли внимание как ви гледа младият Фулър? — прошепна хлебарката. — Той наистина се интересува от вас! Ами докъде стигнахте с бродирането?
Емелин й показа вече почти готовата покривка за олтар. За традиционния празник Възнесение почти всяка гилдия предоставяше по една покрита каруца, на която играеха сцени от библията. Каруците, теглени от волове, спираха пред къщата на всеки член на гилдията. Там, преди да покажат представлението си, актьорите получаваха ядене и пиене. Тъй че минаваше почти цял ден, преди процесията да стигне до замъка на хълма.
През последните петнайсет години заради войната празненствата бяха често пропускани. Но в години на мир този ден беше голямо събитие. Шивачите и тъкачите полагаха винаги най-голямо старание, спомни си Емелин, те осигуряваха за актьорите скъпи облекла и маски, понякога дори наемаха музиканти. А месарите и хлебарите, които не искаха да паднат по-долу, даваха и те приноса си, раздавайки безплатно салами и пастети.
В годината, когато крал Стивън се появи лично в Морлекс, каруцата на винаря беше привлякла особено внимание, защото на нея докараните от Честър актьори представяха сватбата в Кана Галилейска. Твърде правдоподобният Христос превръщаше водата във вино и го наливаше на библейските сватбари. Последиците бяха донякъде фатални, защото по залез-слънце някои актьори бяха толкова пияни, че падаха от каруцата и дори Христос вече не можеше да си каже текста, защото не преставаше да се хили.
Емелин обгърна с поглед добре облечените си гости. Тази година най-сетне щеше да има отново весело тържество. Хората го бяха заслужили след всички тези ужасни години. Сега пак имаха надежда, защото младият крал Хенри им беше обещал мир. Нямаше човек, който да не бе готов да му вярва.
Неволно се замисли за времето, когато, едва четиринайсетгодишна, беше влязла в този дом като дъщеря на беден рицар, който не можеше дори да й даде зестра, защото тя беше оставила вкъщи още шест сестри. В брака си тя можа да донесе единствено хубостта си, брак с мъж, който можеше да й бъде дядо. Възпитана в скромност, беше успяла, въпреки войната, да спаси с пестеливост и разум богатството, което й остави нейният съпруг и дори да го умножи.