Нийл смъкна превръзката и примижа заслепен. В спалнята горяха дузини свещи, на чиято светлина се открояваше всяка подробност. Мебелировката се състоеше от тапицирани с кадифе столове, маси и скринове от черно дърво. По стените бяха окачени скъпи килими, а изобразените на тях сцени говореха за таланта на изкусен майстор. Подът беше застлан с овчи и кози кожи, в камината весело пращяха големи цепеници. Насред стаята имаше огромно легло с балдахин и тежки златотъкани завеси.
Минаха няколко мига, преди Нийл да се съвземе от изненадата и да забележи момичето, застанало до леглото. Това сигурно беше тя, съпругата на стария търговец, между чиито бедра той щеше да спечели тази нощ две жълтици.
Беше средна на ръст, с големи очи, чийто цвят не можа точно да определи, с бледи устни и прекрасна медночервена коса, която се спускаше по раменете й и блестеше на светлината на пламъците. Под бродирания й пеньоар от китайска коприна се очертаваха високи гърди и тънка снага. Беше не само млада, но и приказно хубава.
Нийл я гледаше като омагьосан. Беше на не повече от седемнайсет. И от три години омъжена за човек, който поради възрастта си беше неспособен да й направи дете. Все пак не беше необичайно момичета с нейния произход да се омъжват на четиринайсет.
Той се почувства изведнъж някак притеснен. Съпругата на търговеца не беше в никакъв случай сладострастната дъртачка, която Орион му беше предсказал. Тъкмо обратното, хубостта на това момиче беше наистина изключителна. Въпреки малко късото носле и зелените котешки очи тя приличаше на нежна пъпка на рядко цвете и той изпита известен страх да направи онова, което се очакваше от него. Но вече беше късно да се откаже.
Тя го наблюдаваше мълчаливо с треперещи устни, дългите тънки пръсти загръщаха конвулсивно пеньоара. Какво ли си мислеше в този миг, докато плъзгаше поглед по мускулестите му голи гърди и възгрубите ръце, свикнали да се оправят с оръжие и коне, по босите му крака? Какво ли изпитваше една млада жена в присъствието на непознат рицар, с когото щеше да сподели след малко интимността на леглото, единствено и само с целта да забременее?
Нийл изпита изведнъж желание да си свърши работата колкото може по-бързо.
— Аз съм… мисля, че аз съм онзи, когото чакате, госпожо! — побърза да каже, за да прекъсне мълчанието.
3
Емелин не помръдна от мястото си. Откакто младият рицар се беше появил, тя осъзна, че осъществяването на плана ще изисква от нея много повече смелост, отколкото предполагаше. Беше толкова по-лесно да дава простор на въображението си, отколкото да вижда сега пред себе си един мъж от плът и кръв, застанал в спалнята й, облечен с жалък панталон и бос.
Наблюдаваше смаяна как един от босите му пръсти се заплете в овчата кожа, а той залитна и успя да запази равновесие само като размаха ръце. Младият рицар беше много по-едър, отколкото Гълфър и го беше описал, а блясъкът на очите му с цвят на кехлибар издаваше необуздана решителност, която я отблъскваше. Беше ясно защо Гълфър бе избрал именно него. Нямаше съмнение, че този грубоват червенокоско можеше да направи не едно, а стотици деца. Тясно прилепналият панталон очертаваше тесните му бедра и мускулестите дълги крака, после погледът й се спря неволно на огромната издатина, издаваща големината на неговия член, който сякаш ставаше пред очите й все по-голям.
С голямо удоволствие би изпъдила чуждия човек от стаята си, защото онова, което искаше да стори, беше не само опасно, но и смъртен грях. Но тази ужасяваща мисъл я споходи прекалено късно. На езика си още усещаше вкуса на онова, което й дадоха да изпие, за да са по-сигурни в успеха на дръзкото начинание, което трябваше да се случи в тази единствена нощ. Да става каквото ще става, каза си тя, за да си даде кураж.
Той стоеше пред нея и я зяпаше втренчено с безскрупулна откровеност и неприкрита възбуда.
Няколко дълги секунди тя продължи да се пита как бе успяла да придума Гълфър и Еймърик да се заемат с толкова деликатната мисия, а в този миг беше сигурна — същинско чудо е, че се бяха отнесли сериозно към онова, което беше намислила. Сега вече не можеше да се съмнява, защото този красив нехранимайко стоеше пред нея, очевидно готов да изпълни желанията й.
Вече знаеше, че не й остава друго, освен да пристъпи към изпълнение на собствения си, може би налудничав, план и можеше само да се надява, че Светата Дева ще й прости този грях.