Отвори ги чак когато предводителят на бандата спря коня си на сантиметри от него. Видя как рицарят се наведе, огромната му ръка го сграбчи за дрехата и го изправи на крака. Зад наличника му блестяха кехлибарени очи. Когато го пусна, винарят скочи с последни сили и се скри зад кацата с дъждовна вода до месарницата.
Предводителят извика нещо и бандата продължи пътя си. Рицарите препуснаха покрай църквата и гробището, след което свиха надясно към улицата, водеща към крепостта.
Винарят се изправи с мъка на крака. Облегна се задъхан на стената на къщата и се огледа. Най-хубавият му костюм беше съсипан, защото при падането един от меховете се беше спукал.
— Ранен ли сте? — попита чиракът, излязъл с широко отворени очи от скривалището си.
— Проклети нехранимайковци, гадни чужденци! — ругаеше тихо Джърмин. — Не, това не е кръв, а нашето хубаво вино.
— Тоя, дето ви вдигна от канавката, не беше ли лично новият господар на замъка?
— Да, той беше — измърмори винарят и прокле на ум всички рицари на света, но най-вече тези на новия английски крал.
— Можете ли да вървите, или да поискам от златаря носилка? — попита загрижен чиракът.
В същия миг над тях се отвори прозорец.
— Това беше май новият ни господар или греша? — извика една жена и се надвеси над перваза. — Видях ви като налетяхте на кацата ни с вода. Господи, рекох на моя Хари, какво правят тия с клетия ни винар. Тия рицари са живи дяволи. Клети човече, бяхте на косъм от смъртта, много добре видях. В последния миг спря коня си тоя наш нов господар, дето крал Хенри ни го изпрати.
— Голям кеф им е да изкарват акъла на нещастни граждани като нас — извика й чиракът. — Да имаше начин да им извием вратлетата на тия проклети нехранимайковци.
— На теб да не ти е омръзнал животът? — навика го винарят. — Я си дръж проклетата уста. Не разбираш ли колко е опасно да се оплакваш насред улицата от новия господар?
— Препуснаха към крепостта — каза жената на прозореца. — Представям си как ще се опулят, като видят на какво е заприличал замъкът след войната. Можем само да се надяваме, че новият господар ще успее да въведе ред в клетата ни опустошена страна. Аз ще се моля за това.
Джърмин кимна учтиво, викна на чирака да нарами отново малката бъчонка с вино сансер и тръгна към къщата на златаря.
Винарят се учуди, когато Емелин Уптъроу лично му отвори вратата.
Като видя жалкото състояние на Вилърс, тя едва се сдържа да не извика. Пристъпи предпазливо през прага, огледа се надясно и наляво, а после извика слугите.
— Надявам се да не съм ви уплашил много с начина, по който изглеждам — каза със слаб глас винарят. — Може при падането да съм си ожулил коленете, но се надявам да е само това…
— Господи! Нападнаха ли ви? Мислех, че на това е сложен край, откакто най-сетне си имаме стражи…
Вдовицата на златаря носеше елегантна синя рокля със златотъкана дантела, защото този ден в дома й щеше да има важно събиране, на което беше поканен и майстор Вилърс. Сплетената на плитки и вдигната на главата червена коса подчертаваше красивите й очи, блестящи като смарагди.
— Да, наистина бяха крадци… но не онези, за които мислите вие, ами онези нехранимайковци, дето ни ги е пратил нашият крал, за да ни управляват — въздъхна Джърмин, който имаше чувството, че всеки миг ще припадне.
Дотичалите слуги го подкрепиха и не допуснаха той да падне още веднъж.
— Хайде, внимателно — каза Емелин и тръгна първа. — Занесете майстор Вилърс в голямата зала.
Винарят я хвана за ръката.
— Какво щастие, че ще се съберем тази вечер — каза той тихо. — Защото аз видях с очите си този, който ни причинява толкова страх. Той спря коня си, за да не ме смаже.
В камината на огромната зала гореше силен огън. Пред него вече стояха много мъже и си топлеха гърбовете.
— Хей, Джърмин, кой или какво те е докарало на този хал?
— Орда рицари на път за замъка — отговори винарят, след като слугите го настаниха внимателно на един стол. — Новият ни господар беше един от тях, сигурен съм. Не мъж, а колос, но още доста млад. Както приказват, бил е един от най-добрите и най-смели бойци на покойната ни кралица. Доколкото знам, е ирландец.
— Наполовина ирландец, наполовина норманин — обясни бояджията. — Знам го от брат си, който работи в канцеларията на епископа. Имал бил и известни права над Морлекс… Баща му бил незаконен син на стария граф Жилбер дьо Жобур… лека му пръст.