Вечерта спорът се възобнови, с по-малка разпаленост, по-скоро като съдебно заседание под председателството на заварената дъщеря. Вечерята мина унило и завърши със страшна сцена. На края мистър Кейв не можа да издържи и излезе кипнал, затръшвайки силно вратата. Възползувайки се от неговото отсъствие, останалите членове на семейството обсъдиха свободно държането му, а после претършуваха цялата къща от тавана до мазето с надежда да намерят кристала.
На другия ден двамата купувачи дойдоха отново. Посрещна ги мисис Кейв, почти разплакана. Оказа се, че никой не може да си представи колко е изстрадала от Кейв през цялото време на брачния им живот… Тя им описа също — в преиначена форма — изчезването. Свещеникът и ориенталецът се спогледаха с мълчалива усмивка и казаха, че това е много странно. Тъй като мисис Кейв, изглежда, се канеше да им разкаже цялата история на своя живот, те понечиха да напуснат магазина. Тогава мисис Кейв, все още незагубила надежда, попита свещеника за адреса му, тъй че ако успее да измъкне нещо от Кейв, да може да се свърже с него. Адресът бе надлежно даден, но впоследствие вероятно загубен. Мисис Кейв не можа да си спомни къде го е дянала.
Вечерта на същия ден страстите в семейство Кейв като че ли се бяха уталожили. Мистър Кейв, който следобед бе отсъствувал, вечеря в мрачно усамотение, контрастиращо приятно с ожесточените спорове от последните дни. Известно време атмосферата в семейството беше много напрегната, но нямаше и помен нито от кристал, нито от купувач.
Сега трябва без заобикалки да признаем, че мистър Кейв лъжеше. Той отлично знаеше къде е кристалното яйце. То се намираше в жилището на мистър Джейкъби Уейс, асистент демонстратор в болницата „Света Екатерина“ на Уестборн стрийт. То стоеше, покрито отчасти с парче черно кадифе, до една гарафа с американско уиски върху бюфета. Всъщност на мистър Уейс дължим сведенията, на които се основава този разказ. Кейв бе донесъл яйцето в болницата скрито в торбата с „морските кучета“ и бе помолил младия учен да го пази у себе си. Отначало мистър Уейс малко се колебаеше. Отношенията му с Кейв бяха особени. Той имаше слабост към особняците и много пъти бе канил стареца да попушат и посръбнат в квартирата му и да послуша забавните му изказвания за живота въобще и за жена му в частност. Мистър Уейс бе имал случаи да бъде обслужван от мисис Кейв, когато мистър Кейв отсъствуваше. Той знаеше за постоянните неприятности, които Кейв си имаше в къщи, и като прецени внимателно положението, реши да даде подслон на кристалното яйце. Мистър Кейв обеща при друг случай да обясни по-подробно причините за необикновената си привързаност към този кристал, но намекна недвусмислено, че в него му се явявали видения. Същата вечер той пак си отби при мистър Уейс.
Кейв разказа една заплетена история. Според думите му кристалът попаднал у него заедно с разни други дреболии от разпродажбата на имуществото на друг антиквар, и тъй като не знаел стойността му, го оценил за десет шилинга. Няколко месеца кристалът престоял на витрината му и мистър Кейв вече мислел да намали цената, когато изведнъж направил странно откритие.
По това време здравословното му състояние било много лошо — трябва да се има пред вид, че през цялата тази преживелица той бе физически разстроен, — а и го измъчвало много пренебрежителното, дори подчертано лошо отношение на жена му и децата към него. Жена му, суетна, разточителна, безсърдечна, проявявала засилваща се склонност да пие скришом; дъщерята била подла и високомерна; а синът изпитвал силна неприязън към него и не пропускал случай да я прояви. Грижите около магазина го потискали и мистър Уейс смята, че от време на време Кейв си посръбвал. Животът му в началото бил безгрижен, получил добро образование, а сега по цели седмици страдал от меланхолия и безсъние. Когато мислите му станели нетърпими, се измъквал тихомълком от съпружеското ложе, за да не разбуди семейството, и бродел из къщата. И около три часа една сутрин към края на август съдбата насочила стъпките му към дюкянчето.