— Миличък, какво има? — попита мама.
В широко отворените й очи се четеше страх. Не си спомням кога за последен път ме бе нарекла „миличък“ — когато бях на четиринайсет, на дванайсет или може би десетгодишен. Наистина не зная.
— Денис? — обади се баща ми.
В този момент Илейн се пъхна между тях, цялата трепереща.
— Лягайте си — промълвих. — Няма нищо, просто сънувах кошмар.
— Ихаа — възкликна Илейн шокирана от късния час и от случилото се. — Сигурно е било като филм на ужасите. Какво сънува, Денис?
— Присъни ми се, че се омъжваш за Милтън Дод и идваш да живееш при мен.
— Не дразни сестра си — смъмри ме майка ми. — Кажи какво сънува, Денис?
— Не си спомням.
Внезапно осъзнах, че чаршафът е събран на топка и срамните ми части се виждат. Побързах да ги прикрия, изпълнен с гузни спомени за мастурбация, полюции и Бог знае още какво. Бях напълно объркан. Отначало дори не можех да разбера дали съм голям, или малък — пред очите ми беше единствено ужасната кола, която подскачаше напред с всяко форсиране на двигателя, спираше за миг и отново се придвижваше с няколко сантиметра: капакът вибрира, решетката наподобява стоманени зъби…
— Последен шанс, шефе.
Почувствах сухата ръка на майка ми върху челото си — проверяваше дали имам температура.
— Няма нищо, мамо. Просто кошмар.
— Но не си спомняш какво…
— Не. Всичко свърши.
— Изплаши ме — промълви тя, сетне неуверено се засмя. — Предполагам ще разбереш какво означава да се изплашиш. Когато твоите деца изпищят в мрака.
— Ама че ужасно. Не говори за това — намеси се Илейн.
— Лягай си, малката ми — каза татко и леко я тупна по дупето.
Сестра ми неохотно се подчини. След като бе преодоляла първоначалната си уплаха, навярно се надяваше, че ще изпадна в истерия. На другата сутрин разказът й щеше да предизвика сензация сред съученичките й.
— Действително ли си добре? — попита мама. — Денис?
Отново бе употребила същата дума, която ми припомни за одрасканите ми колене, когато падах от червената си количка. Спомних си надвесеното й над леглото ми лице, когато трескаво се мятах с висока температура, по време на всички детски болести — заушки, дребна шарка, скарлатина. Изведнъж ми се прииска да заплача, въпреки че бях с двайсетина сантиметра по-висок и с трийсетина килограма по-тежък от нея.
— Разбира се — отвърнах.
— Добре, но остави нощната лампа да свети. Понякога помага…
Тя погледна неуверено баща ми и излезе. Бях смаян при мисълта, че и майка ми понякога сънува кошмари — нещо, за което никога не се бях сещал.
Но каквито и да бяха кошмарите й, те не бяха намерили място в „Записки за любовта и красотата“.
Татко седна на леглото и попита:
— Наистина ли не си спомняш какво сънува?
Поклатих глава.
— Навярно е било ужасно, за да те накара да изкрещиш така, Денис.
Впери очи в моите, сякаш ме попита дали има нещо, което трябва да знае.
За малко не извиках: „Колата, сънувах проклетата кола на Арни, Кристин. Кралицата на ръждата, произведената преди двайсет години грозна и шибана кола!“ Повярвайте, за малко щях да му го кажа. Но думите замряха в гърлото ми, сякаш ако проговорех, щях да извърша предателство спрямо приятеля си. Добрият стар Арни, когото шегобиецът Господ бе наказал с грозно лице.
— Е, тогава заспивай — каза баща ми и ме целуна по бузата. Усетих наболата му през нощта брада и миризмата на потното му тяло, почувствах обичта му. Прегърнах го силно и той ми отвърна.
Най-сетне останах сам. Лежах на запалена нощна лампа и се страхуват отново да заспя. Взех някаква книга и се отпуснах в леглото. Знаех, че родителите ми лежат будни в стаята си на долния етаж и се питат дали съм се забъркал в някаква каша, или може би съм вкарал мажоретката с фантастично тяло в беда.
Реших, че е невъзможно да заспя. Ще чета до сутринта и ще подремна утре следобед по време на скучните моменти от футболния мач. Докато си го мислех се унесох и се събудих чак на сутринта. Книгата лежеше на пода.
8. ПЪРВИ ПРОМЕНИ
Надявах се, че в събота Арни ще се появи, затова останах вкъщи. Окосих моравата, почистих гаража и дори измих трите коли. Майка ми с учудване наблюдаваше необичайното ми трудолюбие и докато обядвахме заяви, че не е лошо по-често да сънувам кошмари.