— Съжалявам, мис Рич, че ви причиних болка. Аз така се бях изплашил и си помислих, че ми се карате, и още защото се опитахте да ме издърпате от ъгъла. Татко каза, че вие сте по-възрастна от мен и трябва да ви слушам, докато не се окажем отново заедно с него.
Момичето веднага се ориентира в обстановката.
— Добре, Мино — каза тя ласкаво. — Вече не ме боли. Аз ще се грижа за тебе и ние ще се върнем при татко… след известно време.
Като изрече последните думи, тя така погледна в камерата към баща си, че Рекър изпита вътрешна тревога. Подозренията му се потвърждаваха, момичето искаше нещо да им каже, като се стараеше да не изплаши спътника си. Тогава той вежливо, но достатъчно решително отмести дромианина от обхвата на предаващата камера. Изи му кимна — малко преди това се бяха запознали с нея, когато тя се запознаваше с Уиндъмиатрикс.
— Мис Рич — започна той. — Ние още не знаем точно какво е станало там при вас. Можете ли да ни обясните? Къде е офицерът, който трябваше да ви съпровожда?
Момичето поклати глава.
— Не зная къде е мистър Фланаган. Той остана на катера. Заповяда ни да не пипаме никакви копчета — изглежда ни мислеше за доста глупави. Ние гледахме да не се доближаваме до таблото и въобще погледахме, излязохме от кабината и започнахме да разглеждаме другите стаи. А после се наканихме да обличаме скафандрите. Трябваше да се върнем на катера. Тогава чухме гласа на мистър Фланаган. Той бе оставил приемника включен и настроен на нужната вълна. Каза ни, че е на външния шлюз и ще го отвори веднага щом се затвори шлюзът на катера. Двете лодки бяха така близо, че ние просто можехме да прекрачим от едната в другата. Той ни заповяда, докато не дойде сам, да стоим мирно и нищо да не правим. Мино само отвори уста да каже нещо, когато усетихме някакъв тласък. Полетяхме към стената и направо се залепихме на нея. Дори не можех да мръдна — ускорението беше три или четири „g“. А Мино се разхождаше така, сякаш нищо нямаше. Той се опита да викне мистър Фланаган по радиото, но отговор не дойде и аз му заповядах повече нищо да не пипа. Така продължи около половин минута. Вие знаете това по-добре от нас. И спря малко преди да ни повикате…
Докато момичето приказваше, кабината се изпълни с хора. И веднага се заеха за работа. Рекър отклони погледа си от приемника и започна да ги следи. Когато един от тях свърши да пресмята, той веднага го попита:
— Разбрахте ли положението, Саки?
— В известна степен да — отвърна инженерът. — Наистина момичето не ни каза всичко достатъчно точно, но като се има предвид оценката й за силата на ускорението и продължителността му и като се вземе под внимание масата на батискафа, стигаме до извода, че по някакъв начин се е включил един от ускорителите на твърдо гориво. Той има достатъчно мощност да даде посоченото по-горе ускорение в течение на четиридесет секунди. Скоростта е около миля в секунда. Засега не съм в състояние да определя положението на батискафа, не зная посоката на приложеното ускорение, трябва да го засечем с радиолокаторите. И въобще бих предпочел скафът да бъде по-далеч от планетата.
Рекър разбра инженера и реши да не уточнява повече, но Аминадабарли веднага запита:
— Защо?
Бординженерът го погледна, после се прехвърли на екрана, където се виждаше изображението на втория дромианин, и реши да не го увърта.
— Защото увеличаването на скоростта с една миля в секунда, независимо от посоката, може да го премести на орбита, която ще влезе в атмосферата.
— Кога ще стане това? — намеси се Рич.
— Нямам никакво понятие. Ще продължавам да изчислявам, но мисля, че това ще стане след няколко часа.
— Тогава какво се мотаем повече! — завика дромианинът. — Защо не започнем подготовката за спасяването им?
— Подготовката отдавна се извършва — спокойно отговори инженерът. — Досега ние експлоатирахме само един катер. Останалите бяха в резерв. Един е разконсервиран и след десет минути ще стартира.
Дромианинът облекчи душата си, като измърмори:
— Само един глупак може да включи към недостроен кораб ускорител за пускане!
— Батискафът е напълно завършен, ако не се смята последната проверка на мрежата и съединенията — спокойно отговори друг инженер. — Двигателите се използват както за старт, така и за кацане.
След тези думи инженерът погледна така студено дромианина, че Рич трябваше да се намеси и да разреди нажежената обстановка. Рекър мислено си каза, че дипломатът си познава работата. Изглеждаше, че гигантския бобър ще изхвърли хората от кабината, но Рич за пет-шест минути успокои разярения гост.