Докато се разправяха, спасителният катер бе тръгнал и надеждата у хората укрепна. Ако скафът бе в орбита, която не навлиза в атмосферата на Тенебра, то въобще нямаше никаква опасност. Апаратурата за възпроизводство на въздуха и за производство на храна работеше и на нея можеше да се вярва, че ще си свърши добре работата. Компютърът на спасителите непрекъснато изчисляваше положението на възможните орбити. В най-лошия случай батискафът щеше да навлезе в атмосферата три четвърти часа след старта. Ако това не станеше до два часа, събитието въобще нямаше да се състои.
Батискафът бе снабден с илюминатори. Изи познаваше някои съзвездия и това позволи приблизително да се определи от коя страна на планетата се намират. Но без точни измервания ползата от съобщението беше нулева.
Изминаха шестдесет и седем минути след аварията и Изи съобщи за появата на ускорение. Това стана в момент, когато дори Аминадабарли прекрасно знаеше вече какво означава това. Спасителният катер бе почти до тях, приблизително на половин диаметър на планетата от батискафа, но те с нищо не бяха в състояние да помогнат на децата. Инженерите лесно определиха положението му с точност до няколко мили, но не успяха да изчислят орбита за прехващането му в атмосферата на Тенебра. Те прекалено малко познаваха този въздушен океан. Ясно бе, че подобно нещо е напълно възможно, когато батискафът се спусне в плътните слоеве, а там ракетните двигатели на спасителите няма да могат да работят — прекалено високо е налягането.
Сакииро изказа съображенията си и преди дромианинът да отвори устата си, се обърна към предавателя и го настрои на вълната на батискафа.
— Мис Рич, моля ви, слушайте внимателно. След няколко минути ускорението силно ще се увеличи. Завържете се с коланите пред пулта за управление и се погрижете и спътникът ви да направи същото…
— Но за него не подхожда нито едно кресло… — започна да обяснява момичето.
— Четири „g“ е нормално за него — намеси се Рич от борда на „Уиндъмиатрикс“.
— След малко ще се увеличи доста повече — отговори Сакииро. — Надявам се да издържи. Кажете му просто да легне на пода. А сега, мис Рич…
— Наричайте ме Изи. Така ще бъде по-кратко и ще печелим време.
— Сега погледнете таблото пред вас. Какво ви е познато от него?
— Малко. В лявата страна знам ключовете за светлината. Така е написано. Отгоре в центърът е управлението на връзките. Непосредствено до ключовете за светлината — контролните прибори, под тази особена козирка — управлението на шлюза. Следват два квадратни фута тумблери с надписи „Включено — Изключено“ и над всяка от тях някакви надписи, които не разбирам…
Саки кимна с разбиране.
— Прекрасно. Сега погледни горната част на таблото. Вляво от връзките има група лостчета и надпис „Търсене“. Намери ли ги?
— Видях ги.
— Виж дали превключвателят в долния ляв ъгъл се намира в положение „Изключено“. Нали провери? Така. Трите лостчета с надпис „Атмосфера“ да бъдат включени. Убеди се, че прекъсвач D-I е изключен. Извърши ли всичко това?
— Да, сър!
— Знаеш ли какво направи досега? Ти свърза радио-компаса, настроен на вълната на робота, който се намира на повърхността на планетата, с аеродинамичния контрольор на твоя батискаф. Ние ще включим двигателите, когато трябва. Ако нещата тръгнат както трябва, автопилотът ще кацне близо до този робот. Не се безпокойте, машината е изчислена да влиза в атмосферата без спиране и вие няма да изгорите. Наистина планетата е голяма, но какво от това… Дори да кацнете с грешка петстотин мили, пак ще ви намерим. Разбра ли?
— Да. Аз съм готова — завързах се за креслото. Мине легна на пода.
— Отлично. Сега протегни ръка към участъка на таблото, на което е написано „Търсене“, и премести към себе си превключвателя. Нали не страдаш от морска болест? Страхувам се, че в началото ще ви бъде доста тежко.
Сакииро следеше напрегнато децата. Ето че слабата детска ръчичка се протегна и излезе извън погледа на камерата. Те не можаха да видят как тя включи системата. За общо учудване на инженерите нищо не стана. Те очакваха внезапното ускорение да притисне момичето към креслото, но й се размина.
— Усещам — започна да съобщава Изи, — че корабът се наклонява на една страна и планетата се измести отляво. Ускорението малко ме притиска към креслото. А сега се изправихме. Това, което беше „долу“, го виждам отпред, разбира се, ако таблото пред мен е в посока на носа.