— Точно така е — потвърди инженерът. — Насочвате се към робота. Скоростта на спускане ще намалява и в атмосферата ще стигне петстотин мили в час. Забавянето ще бъде рязко. Корабчето притежава изхвърляеми спирачни двигатели, които ще преодолеят топлинната бариера. В никакъв случай не се отвързвайте!
— Не искам да крия — обърна се той към Рич — работата е трудна и опасна. Ще трябва инженерът да се прехвърли от висящата на реактивните струи ракета върху външната обвивка на батискафа и да включи проводниците. А през това време батискафът ще плува като балон. И това ще създава допълнителни трудности.
— А защо децата да не се прехвърлят на спасителния катер?
— Защото скафандрите им няма да издържат налягането на атмосферата — отговори Сакииро. — Разбира се, аз не съм изучавал добре дромианската конструкция, но нашата ми е до болка позната.
— Мистър Сакииро — намеси се в разговора Изи.
— Кажи, момичето ми.
— Възложете ми някаква работа, противно ми е да седя със скръстени ръце. Направо ми става страшно.
Рич погледна с молба главния инженер. Като всеки дипломат той беше добър психолог и освен това познаваше дъщеря си. Тя съвсем не беше някаква истеричка, но колко дванадесетгодишни момичета попадат в подобни положения. Самият той не беше в състояние да измисли с какво да ангажира вниманието й, за щастие Сакииро го разбра напълно.
— Отляво на таблото са манометрите — каза той. — Предавай ни техните показания. А спътникът ти трябва да наблюдава звездите и да ни съобщи веднага щом те започнат да гаснат. Така и вие с нещо ще ни помогнете. Продължавайте да давате данните, докато сте в състояние да следите уредите. След малко ускорението може силно да се увеличи.
Рич благодари мълчаливо на инженера. Може би и Аминадабарли бе изразил нещо подобно, но никой от присъстващите не забеляза това. Тишината в продължение на много минути се нарушаваше само от детските гласчета, които усърдно съобщаваха показанията на манометрите и яркостта на звездите.
В плавното спускане се появиха резки тласъци. Ремъците здраво държаха тялото на момичето, но главата й, краката й, ръцете й безпомощно махаха като на градинско плашило през бурен ден. Малкият дромианин за първи път не можеше да остане спокоен на пода. Сред скърцането и грохота, с които бе съпроводено клатенето, се дочуха хлипанията на Изи и почти неуловимият вой на Аминадорнелдо. Баща му скочи на крака и тревожно се вгледа в синевата на екрана.
Инженерите не успяваха засега да разберат защо става така, но Рекър изглежда бе намерил обяснението.
— Удари на дъждовни капки! — завика той.
Всички се съгласиха. С настъпването на нощта водните пари се сгъстяват и поради особените гравитационни условия на Тенебра се сливат в огромни капки с диаметър няколко десетки фута и едва тогава падат на повърхността. В тях се разтварят някои отровни дори за аборигените газове. Батискафът се движеше така, сякаш прескачаше бабуни. Автопилотът се стараеше да задържи машината на предвидената траектория, но аеродинамичните устройства така и не успяха да се справят със задачите си. Поне два пъти скафът се преобърна. Рекър реши така, след като видя как дромианинът се търкаляше от единия край на кабината до другия. Чиста случайност бе, че не бе захвърлен върху таблото. Е, наистина те сега бяха безполезни… Какво би могло да се направи с кормилото, когато при завой наляво в дясното крило се удря капчица с диаметър само някакви си петдесет фута? Това, че водата беше само малко по-плътна от самата атмосфера, не променяше нещата. Сега корабчето падаше в буквалния смисъл на думата.
За гравитация три „g“ скоростта на падането беше удивително ниска, а причината — съвсем проста: независимо че външната атмосфера изпълваше по-голямата част от корпуса, специфичното му тегло бе малко. Батискафът приличаше на дълга пура и единствената сериозна тежест се намираше в центъра, където в кълбо с диаметър четиридесет фута бяха изградени жилищните помещения.
Вероятно батискафът би издържал и приземяване на твърда почва, но се случи така, че попадна в течна среда. И тя наистина бе течност, а не онова в критично състояние вещество, от което всъщност се състои голяма част от атмосферата на Тенебра.
Батискафът се изтърси по гръб, но аеродинамичните плоскости бяха изхвърлени заедно със спирачните двигатели, което даде нисък център на тежестта и затова той се преобърна в нормалното си положение.
Наблюдателите видяха как приличащият на бобър гигант се изправи, бавно се приближи до момичето и леко го докосна по рамото. Тя трепна и се опита да се надигне.