— Наред ли си? — извикаха почти хорово двамата бащи.
Амидорнелдо, като помнеше наставленията на баща си, изчака първо да отговори Изи.
— Като че ли да — промълви тя след кратка пауза. — Извинявай, че заплаках, татко, но толкова ме беше страх.
— Добре ви поразтърси, но нали вече отмина. Е, щом сте на Тенебра, погледнете през илюминаторите. Вие, ако не се смятат аборигените, сте първите, които със собствените си очи виждат тази планета. Когато се нагледате, кажете и мистър Сакииро ще ви обясни как отново ще се изкачите горе. Съгласни ли сте?
— Съгласна съм, татко! — Изи изтри сълзите си, откопча ремъците и стана. — Ой, кога най-после ще изключат тези двигатели? Искам по-бързо да се махне тази тежест.
— Тази тежест ще остане, докато не ви изкачим на орбитата — отвърна баща й.
— Знам, само се пошегувах. Олеле, навън изглежда е нощ — нищо не се вижда!
— Така трябва да бъде, щом сте близо до робота — отговори Рекър. — Но знайте, на Тенебра и през деня не е много по-светло. Дори Алтаир не е в състояние да пробие с лъчите си тази атмосфера и те не са достатъчни човешкото око да вижда нормално. Ще трябва да включите прожекторите.
— Добре, ще се опитам.
Момичето погледна таблото точно там, където инженерът й бе обяснил, че се намират бутоните. После за негова радост запита това ли са превключвателите. Сакииро след време казваше, че в този миг е усетил, че надеждите за спасение на децата са нараснали поне сто пъти. Когато светлината пламна, те се прилепиха до илюминаторите.
— Няма какво да гледаме — заразправя Изи. — Изглежда сме се пльоснали в езеро или океан. Навсякъде се вижда вода, гладка като огледало. Нищо не трепка по тази повърхност. Бих си помислила, че е нещо твърдо, ако батискафът не беше потънал донякъде в нея. Отгоре се спускат някакви мъгливи кълба, които се разтопяват, преди да стигнат до нас. Те са едни такива големи-големи! И нищо друго не се вижда!
— Това е дъжд — обясни на децата Рекър. — Езерото най-вероятно е от сярна киселина. Мисля, че тя по това време на денонощието вече е достатъчно разредена и толкова по-топла от атмосферата, че капките се превръщат в пара, преди да стигнат езерото. А вълни и не трябва да има, защото там долу няма вятър. На Тенебра и най-слабият повей е истински ураган.
— Добре. Но искам да знам какво ще застави скафа да заплава във въздуха и още нещо… Нима при издигането отново ще ни тръска така?
— Не се бойте. Издигането ще бъде строго вертикално и много бавно, почти като с балон. Вътрешността на кораба е разделена на отсеци и всеки отсек на свой ред е разделен на две с гъвкава мембрана. Тези мембрани сега са притиснати към стените от атмосферното налягане. Когато заработи устройството за електролиза, част от водата ще се разложи. Кислородът ще излети навън, а водородът ще запълни пространството между мембраните и стените на отсеците и ще изпъди оттам навлязлата атмосфера. Идеята е възприета от старите морски батискафи, но там не е имало мембрани.
* * *Разигралите се събития и опасността, която заплашваше децата, задълго отвлякоха вниманието на Рекър от бедата, в която бяха изпаднали роботът и възпитаниците им на планетата. А там нещата се развиваха. Ник незабелязано за самия себе си стана водач на групата и не можеше да се примири с мисълта, че любимият им Учител отива сам във вражеския стан. Разбира се, знаеше добре, че каменните ножове на враговете едва ли ще причинят съществена вреда на бялата материя, в която бе завит Фейджин, но въпреки това тревогата не го напускаше.
Затова реши на свой риск да предприеме нещо, което според него трябваше да съкруши Бързия и цялата му войска. Огромните капки тенебрийски нощен дъжд носеха отровни изпарения и от тях пещерните жители се спасяваха с помощта на огньовете, запалени от питомците на Фейджин. Горивото бе складирано под голям навес близо до къщата, която бе се превърнала в убежище за Ник и приятелите му.
Той домъкна няколко наръча съчки в къщата и запали останалото. Планът му беше извънредно прост. Огньовете бързо ще изгаснат без гориво и Бързия заедно с хората си ще се задуши от изпаренията на дъжда, от които те обикновено се криеха в пещерите.
Но Бързия не беше толкова глупав и щом разбра, че няма повече гориво, веднага нападна къщата на Ник и се опита да завладее донесените съчки. Силите бяха неравни, но позицията се оказа удобна и натискът на враговете бе отбит и те дори понесоха известни загуби.
Най-много помогнаха на Ник каменната брадва и горящите съчки. Той разхвърли множество въглени пред входа и те послужиха като своеобразно минно поле — стъпалата на тенебрийците бяха прекалено чувствителни.