— Учителю, аз съм, Ник! Чувате ли ме?
— Да, добре те чувам. Как успя да се добереш дотук? Значи ти вдигна цялата тази суматоха?
— Така е! — тържествено викна Ник. — Дойдох да ви взема!
Той набързо разказа за всичко, случило се с тях през двете дълги тенебрийски нощи, които бяха изминали от раздялата им и предложи незабавно да тръгват. Учителя мълча необичайно дълго. На Ник естествено и през ум не можеше да му мине, че някъде далеч от него, край пулта за управление на робота, се бе разгоряла оживена дискусия, в която се включи вече и Рекър. Там решаваха въпроса, дали да бяга роботът от пещерняците, или засега да остане и да започне обучението им…
Накрая Фейджин заговори:
— Ник, ти знаеш, че аз не мога да вървя така бързо като тебе. Трябва по някакъв начин да ги задържим по-дълго. Нагоре само една пътека ли води?
— Да, ако не се смята обиколната, по която стигнах дотук. Тя е много по-дълга. Вие веднага трябва да тръгнете. Насочете се на североизток, а после по брега, дневния, разбира се. Аз ще се постарая да задържа Бързия.
Фейджин не каза нито дума повече и запълзя на веригите си. Ник засъбира съчки и сухи клони, затича се към цепнатината, където започваше пътеката нагоре, и запали огън. После награби още съчки и треволяк. Така пътеката бе преградена с огнена преграда. Капките, които се търкаляха надолу по склоновете, се изпаряваха, преди да достигнат големия огън, и запълваха дъното с плътна завеса от зелени пари, в които тенебрийците не можеха да дишат.
Като подпалваше по пътя си всичко, което можеше да гори, Ник бързо догони Фейджин. Роботът одобри действията на ученика си, но въпреки това забеляза:
— Впрочем дали тези неща ще ни помогнат? Към края на нощта ще ни настигнат.
Минаха часове, а преследвачи не се виждаха. Ник започна по-трудно да се движи. Локвите и езерцата започнаха да се срещат по-често и станаха големи по размери. Фейджин минаваше направо през тях. Ник трябваше да ги заобикаля. Иначе щеше да припадне от отровните газове и да загине.
— Изглежда сега и огньовете няма да им помогнат — каза Фейджин. — Това ми харесва.
— А на мен не — огорчи се Ник. — Отпред има дълбоки клисури и по тях текат сега широки и буйни реки право към морето. Ние скоро ще трябва да спрем и тогава те ще ни настигнат.
— Реки ли? Прекрасно! Бързия за нищо на света няма да преплува някоя река, а ние с тебе без усилия ще го направим.
— И как ще стане това? — зачуди се Ник.
— След малко ще разбереш.
Но реки наблизо нямаше. Те вървяха по брега на морето и далеч зад тях вече се появиха трепкащите светлини на потерята. Тогава пред тях се разтвори широка долина, запълнена с вода. Спасителната река дойде съвсем навреме.
— Ник, приготви се. Сега ще те хвана. Не се бой, няма да ти се случи нищо лошо.
— Аз съм готов.
Роботът допълзя до Ник. От тесните странични люкове се показаха четири шарнирни манипулатора. Те здраво, но внимателно подхванаха Ник и го качиха на горната плоскост на корпуса. Фейджин нагази в реката и тръгна по дъното. Момъкът веднага загуби съзнание, но това вече не беше страшно.
Петнадесет минути по-късно Бързия и воините му стигнаха мястото, където следите изчезваха в реката.
(обратно)IV
— Е, колко време ще спечелите, докторе?
Рекър отговори, без да откъсва поглед от екрана:
— Предполагам, че остатъка от нощта и част от утрото, когато реката още не е изсъхнала. По часовник до изгрева остават двадесет часа.
— Впрочем, постарайте се да не пренебрегвате особеностите на характера на Аминадабарли. Той ще започне да ви уважава за това, а и аз още повече.
— Ще направя каквото мога — обеща Рекър. — Но сега е най-добре той да не се появява още няколко часа. Прехвърлям Ник през реката… Ако предположите, че той ми е като дете, няма много да сгрешите. Нямам нищо против да поговорим, докато нещата вървят гладко, но в случай че прекъсна на средата на думата, не се учудвайте. Вие говорихте ли с децата?
— Да, и те са направо юнаци. Какво щастие, че с нея е това момче дромианче. Мисля си, че Изи би се предала, ако не се чувстваше отговорна за него. Той изглежда е признал ръководната й роля, следователно с децата всичко е наред. А, казах ли ви какво е открил мистър Сакииро? На батискафа са останали отворени няколко външни люка за илюминаторите. Мрежата електролитни устройства без съмнение е била подложена на корозия от газовете на външната атмосфера. Той смята да изпрати там вашите възпитаници за извършване на ремонта.