— Знам вече. И аз сам не съм измислил нищо друго. Но затова трябва отначало да ги намеря, а те от своя страна трябва да отидат при скафа, ако го открият. Засега ме успокоява това, че механизмите работят без проблеми и снабдяват децата с всичко необходимо.
— Така е, но Изи няма да издържи дълго при тази сила на тежестта.
Рекър се намръщи.
— Но може да пострада от нещо друго. Синтезаторите на батискафа произвеждат храна, годна за хората.
— И какво от това? Нима обмяната на веществата при тях е различна от нашата? И те дишат кислород и аз самият съм виждал да ядат наша храна тук на кораба.
— Сигурно сте прав, но е необходимо да се уточни. Потребностите от витамини при тях са по-големи, въпреки че се хранят подобно на нас с въглехидрати, мазнини и белтъчини. Момчето може да получи авитаминоза, ако се задържи дълго там.
Рекър подсвирна и лицето му се намръщи. Отначало Рич помисли, че нещо се е случило на Тенебра, но на екрана, както и преди малко, се виждаше само реката. Тя беше широка поне миля. Дипломатът мълчаливо загледа как роботът се придвижва напред и достига отсрещния бряг.
Дъждът продължаваше. Факелът на Ник угасна и трябваше да включат прожектора — така можеха да забелязват навреме бавно падащите капки и да ги избягват. След като бе около десет минути в нормалната атмосфера, Ник започна да се съвзема. Веднага щом дойде на себе си, той избра по-дебел клон, запали го и пътешествието продължи както преди да преминат реката, но сега нямаше защо да се боят, че Бързия може да ги настигне.
В кабината за управление дойде смяната. Рекър съвсем не искаше да напуска поста си — долу обстановката продължаваше да бъде прекалено сложна, но разбираше, че няма това право. Човек не е приспособен да бъде буден и същевременно бодър през цялата тенебрийска нощ, която продължаваше две земни денонощия. Затова той разказа на пристигналия човек какви събития са се разиграли, какво трябва да последва и с нежелание си тръгна.
— Не мисля, че веднага ще успея да заспя — каза Рекър на Рич. — Какво ще кажете, ако отидем в радиокабината и поговорим с Изи?
— Сега тя спи — отговори бащата на момичето. — Затова дойдох при вас да видя какво става. Впрочем един поглед в повече няма да ни попречи. — Той замълча за миг и след това добави: — Аз обичам да гледам, когато се събужда.
Рекър не каза нищо.
Дежурният в кабината съобщи, че няма произшествия, след което двамата мъже седнаха пред екрана. Нямаха настроение за разговори. Рекър почти беше задрямал, когато се чу гласът на Изи:
— Батискафът се движи. Ние се намираме на дъното и в илюминатора се виждат скали и някакви смешни неща, които приличат на растения, и ние бавно преминаваме край тях. Понякога сякаш подскачаме и се поклащаме. Когато докосваме дъното, чувам драскане и скърцане.
— Ясно, за сега няма основания за особени тревоги.
Рекър изключи микрофона и се обърна към Рич.
— Мисля, че скоро моите приятели ще достигнат батискафа. Признавам си, че не съм напълно сигурен какво ще съумеят да направят. И преди да даваме задачи на Ник, трябва да изчакаме неговите съобщения.
Дипломатите напуснаха радиокабината. Дежурният свързочник смутено погледна Рекър.
— Вярвате ли, че ще успеем?
— Вие имате предвид намерението ни да възложим на Ник и приятелите му ремонта? Нали? Не е чак толкова абсурдно, аз шестнадесет години ги уча на разни неща и знам техните възможности. Те са разумни същества като хората. И, разбира се, ще могат да съединят няколко проводника.
По лицето на дежурния премина съмнение.
— Ако се съединят тези проводници, които е нужно — измърмори той. — А как ще изолират връзките?
— Те приготвят лепило от черупките на разни животни. Аз ги научих на това. Трябва само да проверим дали веществото е изолатор, но дори това не ме интересува особено много.
Дежурният кимна в знак на съгласие. Двамата съзерцаваха мълчаливо екрана.
Дългата нощ още не беше свършила. Рекър изкара поредната си смяна в пункта за управление на робота и помогна на Ник и Фейджин да стигнат до мястото, за което смятаха, че е най-близо до лагера на групата им.
Алтаир изгря и обстановката започна да се прояснява. Ник позна местността и каза, че след три часа са при съплеменниците му. Дойде смяната и Рекър уведоми за положението. И като капак на всичко от радиокабината дойде съобщение, че батискафът изглежда е спрял. Рекър побърза към кабината.