Скоро отново забелязали светлина. Този път било обикновен огън, около който нямало никой. Но само след минута прозвучали познатите гласове на Оливър и Дороти. Те също били забелязали вулкана, но нощта ги заварила по средата на пътя. А на този хълм се скрили, защото видели факлата на Джон и сметнали, че това са пещерните жители. Двете двойки се разположили край огъня, като до този момент не били изпълнили основната си задача…
— Изи! Ела при мен! Тук нещо шавна! — провикна се Мино.
— Идвам, Мино. — Екранът се пресече от момичето. — Сигурно е някакво животно, като тези, които Ник гледа в стадото си.
Последва дълга пауза, преди да се чуе гласът на Изи, но този път доста отдалече.
— Нищо не виждам, само храсти.
— Той беше тук преди миг. Съвсем същият като Ник. Ето там, до онзи храст стоеше — пропищя Мино.
— Какво пък, ще почакаме. Той може бе ще се върне.
Рич погледна накриво Рекър и поклати сърдито глава.
— Ето от какво се страхувах. Те сега ще загубят желание за сън и почивка. И всеки храст ще им се струва…
Прекъсна го внезапен вик, толкова пронизителен, че те не можаха веднага да съобразят кой вика така.
(обратно)V
— Татко! Доктор Рекър! Мино е прав, това е Ник!
— Кажи, има ли нещо на гърба си и какво държи в ръцете си?
— Да. Отдясно е вързана торба… нещо като раница, която е преметната през… е, как да го кажа… Ние на това място имаме бедро. Пред торбата виси нож и може би втори от другата страна. Държи четири копия, съвсем същите като на Ник и приятелите му. Колкото повече го гледам, толкова по-сигурна съм, че е Ник.
— Има ли брадва? — попита Рекър.
— Тя трябва да е отляво, не го виждам това място.
— Да… Сега ти ще имаш възможността да докажеш, че ще съумееш да се договориш и с хората на Бързия. Учениците ми носят само по две копия, а тези, които тръгнаха да ви търсят, взеха и по една брадва. Следователно планът трябва да се промени леко. Ние се надявахме, че нашите момчета първи ще ви открият, но случайността хвърли заровете си по друг начин и при вас е някой от ловците на Бързия.
— Доколкото разбирам, вашите разузнавачи няма да се върнат в лагера скоро? — попита Изи, като помисли известно време.
— Боя се, че е така. Не ги чакам, преди да измине седмицата. Но Бързия ще даде отговор на Ник по-рано.
— Ох, как бавно преминава времето на тази идиотска планета, където един ден е по-дълъг от четири. Доколкото зная, вие сте понаучили езика на Бързия, докато роботът беше в селото им?
— Да, но не много добре. Хората не могат да произнасят всички звукове на езика им. Ние записвахме всичко и ще ти го изпратим, ако сметнеш, че това ще ти послужи. Някои думи и аз ще преведа. Така поне ще има с какво да си запълниш времето.
— Изи, какво прави сега аборигенът?
— Ходи край скафа и сигурно го разглежда. Не се приближава много. Ако ни е забелязал в илюминаторите, не го показва с нищо. Още е сам, вие, мистър Рекър изглежда сте прав.
— Така е, не се съмнявам, че това е човек на Бързия — отговори Рекър. — Ако започне нещо да прави, веднага ми съобщи.
— Разбрано. Той се отдалечава в посоката, откъдето пристигна. Брадва няма. Вече почти не се вижда, прожекторите не стигат дотам. Отиде си.
Рекър погледна стенния часовник и бързо пресметна нещо наум.
— Остават четири часа, докато завали. Кажи, Изи, той носеше ли със себе си запален факел или някакъв огън?
— Не, но може би ще го запали по-късно.
— Племето на Бързия не знае да пали огън. А възпитаниците ни го правят с триене. Щом този абориген не е носел със себе си огън, той е най-много на три-четири часа път до Бързия, който е или при пещерите си, или близо до мястото, където Ник и роботът преминаха реката. Дори може да са по-близо до тебе, отколкото предполагам. Бъди нащрек и щом се появят, веднага ни дай знак. Тогава ще определим точно това разстояние.
— Разбрах. Ще наблюдаваме внимателно — отговори Изи. — А докато ги чакаме, защо не изслушаме записите с гласовете им? Колкото по-скоро започна да уча езика им, толкова по-добре.
Нощта настъпи и се появи ново усложнение, което очакваха. Руслото на реката се изпълни с вода и батискафът започна да плава. А с каква скорост — децата не успяха да определят.
И Рекър поръча:
— Веднага щом част от водата се изпари, машината ще изплава на повърхността, както това стана в езерото. Дори може да се случи и през нощта, когато реката се влее в морето. Наблюдавайте дъното и ни кажете, когато започнете да се издигате.