Разумното същество се появи съвсем случайно. На височина бе повече от девет фута и следователно, в условията на тази планета, тежеше повече от тон. И като всичко живо и подвижно в този свят бе покрито с люспи и притежаваше пълния набор от осемте канонични крайника. Но то принадлежеше към правоходещите и стоеше изправено на два крака, следващите два крайника изглежда не служеха за нищо, а горните четири изпълняваха ролята на ръце.
Операторите веднага се убедиха, че съществото е разумно: в ръцете си носеше две дълги и две къси копия с каменни накрайници и всичките държеше готови за удар.
Каменни оръдия! Какво разочарование за земните наблюдатели. Впрочем те скоро си спомниха какво стана с техните метални изделия на тази планета и решиха да не прибързват с оценките си за нивото на култура на туземците по използвания от тях материал. И веднага започнаха внимателно да изучават съществото.
То се придвижваше бавно и явно се стараеше да не оставя следи. Но изглежда добре знаеше, че съвсем без следи не може да мине, и понякога се спираше и изграждаше хитроумни устройства от гъвкави клонки на рядко срещащите се тук растения и заострени пластинки, които носеше в голяма кожена торба, преметната на люспестата му гърбина.
Предназначението на тези съоръжения стана ясно, след като туземецът се отдалечи и можаха да ги разгледат чрез робота. Те представляваха хитроумни капани, направени така, че да забият в тялото на всеки преследвач по един остър камък и най-вероятно бяха предназначени за животни, а не за туземци — разумното същество лесно би открило и избягнало заплахата, като се движи паралелно на оставената следа.
Но фактът, че се вземаха такива предпазни мерки, бе достатъчно интересен и възбуждаше въображението. На робота заповядаха да следва туземеца и да проявява максимум внимание. Съществото измина поне шест мили и постави около четиридесет капана. Машината лесно ги заобиколи, но няколко пъти попадна на заложени преди това капани. Острите пластинки не причиниха вреда на апарата и повечето се изпочупиха при удара. Изглежда цялата местност наоколо бе „минирана“
Следата заведе робота до хълм със закръглен връх. Туземецът се изкачи на него и спря до тясна цепнатина, огледа се (досега операторите не бяха открили органите на зрението) и като не видя никой да го преследва, извади от торбата си кълбовиден предмет, голям колкото портокал, опипа го нежно с тънките си палци и изчезна от погледа.
И само след две-три минути се появи отново, но без предмета. Заспуска се по склона, като внимателно заобикаляше поставените капани — свои и чужди, — и тръгна в съвсем друга посока.
Известно време операторите се съвещаваха какво да правят: да следват ли туземеца, или първо да проверят какво има на хълма. Първото изглеждаше по-разумно — съществото се движеше, а хълмът щеше да си стои на мястото още стотици години. И те прецениха, че по следите ще открият аборигена, освен това наближаваше нощ и той като всички същества на Тенебра щеше да изпадне в състояние на анабиоза.
Роботът изчака гърба на туземеца да изчезне от погледа и започна да се изкачва нагоре по склона. Цепнатината водеше към плитък кратер, на дъното на който се намираха стотици топки, напълно прилични на току-що оставената. Те бяха грижливо подредени в една редица. Истинската им природа бе така ясна, че на робота не бе заповядано да разсече нито едно от тях. Това бяха яйца!
На борда на кораба възникна продължителна и оживена дискусия. През това време роботът бездействаше. После напусна кратера, спусна се обратно по склона, с още по-голямо внимание премина „минното поле“ и тръгна по следите на туземеца.
Това не бе така лесно, както през деня — заваля дъжд и видимостта се влоши. Хората още не бяха решили как роботът най-добре да се движи през нощта: да се прикрива в долчинки и зад възвишения, при което да вижда малко, или да кара по върховете и билата и да има широк обзор. Впрочем в дадения случай този проблем не беше на дневен ред. Туземецът бе вървял направо, като не бе обръщал внимание на релефа.
След като извървя десет мили, роботът се оказа на поляна, разположена пред стръмен склон, в който се виждаха множество отвори на пещери.
Туземците не реагираха на светлината на прожектора. Те или спяха по подобие на хората, или прекарваха нощното вцепенение, така типично за животните на тази планета. Никакви признаци на цивилизация, по-развита от каменната, не се забелязваха.
Роботът изключи голяма част от светлините си и тръгна обратно. Той се насочи към хълма с кратера и запълзя настойчиво и целенасочено. Когато се изкачи на върха, в хълбоците му се отвориха люкове и от тях се подадоха манипулатори, прилични на човешки ръце. Те внимателно взеха десет яйца от единия край на редицата, без да оставят промеждутъци, и ги прибраха в корпуса.