— А Мино също ли нищо не вижда?
— Казва, че не — отговори Изи след малка пауза. — Впрочем зрението му е по-лошо от моето.
— Така… Тогава ти вероятно не си в състояние да определиш движите ли се, или стоите на едно място.
— Океанът е напълно спокоен и няма никакви вълни. Как да разберем движим ли се или не? Единственото, което виждаме, са големи медузи, които плават из въздуха. Те изглежда бавно отиват към брега.
— Така, добре — каза Рекър. — Следи океана, гледай нищо да не пропуснеш и просвещавай Ник, когато може да те слуша. Двамата с Бети ще направят всичко, което могат, но до пристигането на останалите едва ли ще бъде много. А те ще се върнат вероятно утре вечер по тенебрийския календар, което е пет-шест дни по нашия.
След малко Изи го повика:
— Реших да го кажа на вас. Вие казахте, че няма да се движим. Но ние от пет часа приближаваме брега.
Рекър се усмихна.
— Сигурна ли си? А може би брегът се приближава към вас?
— Напълно съм сигурна. Ние добре виждаме един участък на брега и не морето отстъпва от него, а ние се носим към него. И там има нещо, което също се вижда добре. Наистина едва сега го разгледахме както се полага.
— Какво е то? — попита Рекър, който по паузата разбра, че очакват от него точно този въпрос.
Изи го погледна с това изражение на лицето, което децата пазят за пред възрастните, когато са направили груба грешка.
— Тълпа туземци и са около петдесетина души — каза тя.
(обратно)VI
Ник за пореден път погледна в посоката, където трябваше да бъде океанът. И, разбира се, нищо не видя. През нощта се принудиха да разположат лагера далече от брега, така че вълните да не ги достигнат. А той така много искаше да гледа и не само да гледа, но и да плава по морето. Сега те щяха да започнат да строят сала. Само двамата с Бети нямаше да успеят и се налагаше да изчакат да се върнат разузнавачите. Не им стигаше времето — стадото и осигуряването на гориво за огъня им отнемаха по-голямата част от деня.
Ник реши да направи проба. Но да заколи още едно животно от оредялото стадо, не пожела и затова двамата с Бети тръгнаха на лов. Няколко часа по-късно се върнаха и донесоха кожата на някакъв достатъчно голям звяр и тя бързо се превърна в непромокаем чувал. Младежът го огледа от всички страни и остана доволен. После го метна на рамо и се отправи към езерцето, където сутринта бяха правили опитите с ведрото.
Но този кожен понтон не достави на Ник никакво удоволствие. Направо претърпя поражение в съревнованието с надутия и високомерен чувал. Както и да се качваше на него, както и да го хващаше с осемте си крайника, не успя нито един път да се задържи на него и непрекъснато се оказваше в езерцето.
Странният дуел го караше да изпада в бяс, но винаги щом се оказваше отгоре на чувала, се изпълваше с решимост този път да запази равновесие. Накрая разбра, че надутият балон е в състояние да го задържи на повърхността и така уморен, но доволен Ник го помъкна обратно на брега.
— Не мога да преценя колко такива неща ще ни трябват още, но сигурно са много — каза той на Бети. — Салът ще бъде за шестима души, а двама ще останат да пазят стадото. Нека сега се редуваме с тебе. Ще ходим на лов и ще направим още няколко такива мехура.
— Добре — съгласи се Бети. — Но трябва да се научим да плаваме върху тези чували.
— Права си — съгласи се Ник. — Но може сега Учителя нещо да ни подскаже — предложи той. — Бети! Хрумна ми нещо! Нали помниш, той ни обясни, че гласовете може да се предават от едно място на друго с помощта на някакви приспособления? А ако Учителя съвсем не е Учител, а само такова приспособление, което довежда до нас нечий глас? Какво мислиш за това?
— Може и да си прав. Но има ли това някакво значение?
— Как да няма! Нали самият Фейджин казва, че колкото повече знаеш, толкова е по-добре.
— Той може и сам да ни каже, ако го попитаме. Винаги ни отговаря на въпросите, когато сметне, че ние не сме в състояние сами да намерим правилния отговор.
— Така е! Но сега е важно само едно — да построим сала! Не си струва да задаваме сега каквито и да било други въпроси. Учителя може да каже, че не бива да се разхвърляме по много неща.
— Добре — съгласи се Бети.
Така разговаряйки, те не забелязаха как стигнаха върха на хълма, където се намираше роботът. Ник и Бети подробно разказаха за извършеното, а Фейджин мълчаливо ги изслуша.