VII
Тенебрийските нощи се оказаха най-тежки за дромианина Аминадабарли. А за хората, които имаха работа с него, докато над тази част на планетата цареше мрак, те бяха още по-тежки. Той просто не можеше да понася хора, които се занимаваха с работа, нямаща пряко отношение към спасяването на сина му. Необуздаваните с нищо емоции бързо го доведоха до мисълта, че хората са най-бездушната и недружелюбна раса в цялата Галактика. Дори усилията на Рич, който непрекъснато му намираше някаква работа, не можеха нищо да променят.
През нощта надигналото се море пое сала с четиримата тенебрийци и ги изхвърли на другия бряг. През това време батискафът се оказа на материка. Подобно на сала той завърши пътешествието си в едно друго езерце, на дъното на друга долчинка, където заседна в плитчината. Изи и приятелят й дромианин се оказаха сякаш в нещо херметично и прилично на замък, обграден с ров, който надеждно препречваше пътя на Бързия.
А вождът се оказа там, където искаше. Само час след като езерцето престана да се изпарява, пещерните жители се появиха, въпреки че през нощта батискафът бе отнесен на значително разстояние от първоначалното си положение.
— Оттук вече морето не се вижда — съобщи Изи.
Появяването на Бързия никак не разтревожи момичето. Тя смяташе, че е в прекрасни отношения с него. Не се развълнува особено и от вестите за нощните приключения на Ник.
Резултатът бе сравнително добър. Ник и Бети, Джон и Джейн се оказаха невредими след преживените изпитания. И те, и картите, и оръжието им оцеляха. Сега трябваше да намерят мястото на лагера им, въпреки че Рекър се съмняваше дали ще намерят нещо от изоставеното си имущество.
— Защо изобщо ги изпратихте да търсят? — намеси се Аминадабарли. — Роботът може да върви по брега със същата скорост, с която те гребат на този проклет и глупав сал. При това салът се намира не в морето, а на сушата. Ако се надявате, че вашите ученици ще свършат поне нещо, защо тогава те да не тръгнат заедно с робота?
— Защото без сала те няма да могат да се доберат до нашите деца. За останалото сте напълно прав. Ако го намерят, те ще трябва да се върнат за сала.
— Разбрах ви — каза дромианинът.
Рекър неволно го погледна. Ако се пресмята по мярката за дромианско търпение, този тип се държеше необикновено любезно. Защо? Но сега нямаше време да анализира тази тема. Ник и спътниците му все още се нуждаеха от непрекъснато наблюдение.
В главата на дромианина се появи някаква мисъл. Той се отправи към каютата си, легна на пода и започна да размишлява за всичко на спокойствие. След два часа, безкрайно доволен от себе си и преизпълнен с още по-голямо чувство на превъзходство над безмозъчните хора, той се отправи към радиокабината, където смяташе да сподели със сина си и момичето от Земята блестящата мисъл, която би трябвало да способства за успешното им и бързо спасяване.
Както винаги, радиокабината беше изпълнена с хора до краен предел. Един непознат за дромианина човек стоеше пред камерата.
— Изи! — викаше той в микрофона. — Разбра ли ме? Попитай сега Бързия: Наистина ли знае кога и къде ще се появят нови реки и хълмове? Попитай го защо не се страхуват да живеят в пещерите, когато скалата може по всяко време да рухне от подземен трус?
— Добре, сега ще запитам — спокойно отговори момичето и лицето й изчезна от екрана.
Разяреният Аминадабарли дори не забеляза това. Тези дребни уродливи душички се осмеляват да присвояват идеи, които се бяха родили в неговия мозък. В случая съвсем не е важно, че той не ги е разработил в детайли. Те трябваше да доведат до същата мисъл, която преди малко изрече земният учен. В това дромианинът беше напълно уверен. Но възможно е хипотезата да е недостатъчно обоснована… Предположението, че пещерните жители са способни почти инстинктивно да прогнозират тектоничната дейност и предварително знаят къде ще бъде отнесен батискафът и затова така бързо са го намерили… е, това звучи някак си неубедително. Така е, каза си той, като поразмисли добре, концепцията е чисто спекулативна. Просто да ти стане жал, че момичето ще си губи напразно времето. Сега той сам ще се заеме с това и ще разкаже на сина си за слабите места на тази хипотеза. А после ще предложи по-перспективен план, но… когато го разработи по-детайлно.
В този миг видя, че и Аминадорнелдо изчезна от екрана. Сигурно е тръгнал с момичето от Земята. Какво пък, не е голяма беда. Все ще измисли нещо. Петнадесетина минути той бе потънал в размишления и почти не чуваше празното дърдорене на хората. После децата се върнаха спокойни и доволни. Изи веднага заговори.