— Струва ми се, че вие се оказахте прав — произнесе тя с детското си гласче. — Те просто се удивиха, че има същества, които не знаят предварително кога ще започнат трусовете или кога ще излезе извън бреговете си дадено езеро и накъде ще се разлее. Дори им беше трудно да ми обяснят по какви признаци го разпознават.
Геофизикът, който разговаряше с нея, и колегите му си размениха бързи погледи.
— Нека все пак се опитат да обяснят! — каза той. — Записвайте това, което казват, и ни го предавайте. Никак не е важно дали сте разбрали нещо, или не. После ние ще използваме учениците на Рекър да изучим динамиката на процесите в кората на планетата!
Да се занимават сега с такива дреболии! Това се оказа свръх търпението на Аминадабарли. Той пренебрегна нормите на вежливост, било земна, било дромианска, и се запромъква във вътрешността на кабината. Обтекаемото му тяло разсече тълпата земни хора като стремителен кораб и застана пред екрана. Веднага, без да обръща внимание на Изи, бързо заговори на сина си, като изпускаше пронизителни звуци, от които земните уши възприемаха само болката. Хората не смееха да го прекъснат. Размерите му и крайниците с по десет остри нокътя на пръстите просто призоваваха за благоразумие дори онези, които не познаваха нрава на тези същества.
Синът му явно се опитваше да вмъкне поне една дума в словесния поток на баща си, но напразно. Възрастният млъкна едва когато изчерпа напълно речника си. Той веднага получи отговор, но вместо дромианчето заговори Изи, разбира се, на родния си език, тъй като човешките гласови връзки не са способни да възпроизведат звуковете на този своеобразен език.
— Мино знае всичко, сър. Доктор Рекър ме помоли да ви кажа и на вас, щом се появите. Вие си тръгнахте от пункта за връзка точно преди да започна предаването. Нещата стоят така: Ник ще се опита преди настъпването на нощта да дойде колкото се може по-близо до нас. А после те ще помъкнат сала по сушата. Бързия каза, че те от вътрешността на морето ще забележат светлината на нашите прожектори. А роботът се отправи обратно в лагера, за да посрещне останалите и да им покаже пътя насам.
Грамадният дромианин първоначално се втрещи, но бързо намери в себе си сили да прояви учтивост и заговори на английски.
— Вие помолихте ли Бързия да обясни как да дойдат от лагера до мястото, където се намирате? — объркано попита той.
— Разбира се. Затова се сети Мино. Аз трябваше по-рано да кажа на доктор Рекър или на някой друг от вас.
Поласкан от съобщението, че това предложение излиза от сина му, Аминадабарли забележимо се успокои. Повечето от присъстващите на разговора хора вътрешно се усъмниха в истинността на думите й. Те знаеха добре на колко години е малкото момче и освен това имаха ясна представа за самата Изи.
— Колко време е необходимо на Ник да ви стигне? — запита Аминадабарли.
— Според Бързия, той ще дойде пешком някъде по пладне.
— А вие не предложихте ли на вожда също да направи подобен сал като Ник?
— Предложих им. Той въобще не можа да си представи какво е това. Ловците от племето ще съберат колкото си искат кожи, но не знаят как да ги направят като чували и… херметични. Не знаят да правят лепило. И аз не зная. Затова Бързия чака Ник да дойде тук със сала си.
— И, разбира се, веднага ще му го отнеме!
— О, какви ги приказвате! Той няма нищо против Ник. Казах му кой е Ник, как роботът е откраднал яйцата в клисурката на хълма; той сякаш се разсърди, но не много. Аз обещах да го науча на всичко което поиска да узнае. Ние с него сме в добри отношения.
Дромианинът не можеше да скрие учудването си.
— Доктор Рекър ли ви посъветва така?
— Не, сама го измислих. По-точно заедно с Мино. Ние сметнахме, че най-правилно е да се сприятелим с пещерните жители. Възможно е те да не успеят да повредят батискафа, ако ни се разсърдят, но така е по-добре.
— Разбирам ви!
Дипломатът беше в известна степен объркан. В края на разговора той бе крайно учтив и тръгна към наблюдателния пункт, където се надяваше да срещне Рекър. Едва грамадното му тяло се източи от радиокабината, и учените заляха момичето с поток въпроси.
През това време четиримата туземци и роботът вървяха на юг и отговаряха на безбройните въпроси от кораба. Дромианинът се удиви, че в тясното пространство на наблюдателния пункт са се събрали толкова много хора и не можа да схване веднага за какво така оживено се спори.
— Защо не опитаме по метода на „засечките“ да определим разстоянието? И в района на скафа, и край лагера вятърът духа по посока на вулкана.
— Възможно е да сте прав, но ние не знаем точната посока. И освен това вятърът може да се мени под въздействие на кориолисовите сили.