— Е, това отклонение на планета като Тенебра ще бъде незначително. Какво ни пречи да определим и обратния азимут. Нали планината е вече обозначена на картата. Следователно, можем да използваме посоката на вятъра и да засечем местоположението на батискафа.
Дромианинът нищо не можеше да разбере от този разговор. Едва след няколко минути загря, че става дума за новооткрит вулкан. Ясно беше, че такъв мощен източник на топлина може да предизвика въздушни потоци дори в прекалено плътната атмосфера на Тенебра.
— А какво ще стане, ако вятърът всяка нощ премества батискафа навътре в материка? — попита той. — Няма ли нашите деца да се окажат близо до вулкана и това да бъде опасно за тях?
— Засега няма нужда да се тревожим. Какъвто и ще да е вятърът вътре в материка, морето все ще бъде главно от вода, така че далеко няма да ги отнесе. Освен това съм готов да се обзаложа, че ако изригването на вулкана не престане, то нито през деня, нито през нощта на много мили от кратера въобще няма да има вода в течно състояние.
Аминадабарли не изчака края на монолога. Беше се появил нов повод да се вълнува, а това той умееше да прави прецизно. Втурна се навън и затича към радиокабината с пълна скорост.
Докато обсъждаха новата сензация, учените бяха оставили децата на спокойствие. Дромианинът не се замисли какво правят те в момента, спят или беседват с пещерните жители, и незабавно смути покоя им.
— Мис Рич! Мино! — завика гръмогласно в микрофона.
Пред екрана се появи Изи и потри с юмручета сънените си очи. Дипломатът не разбра този жест или съвсем дипломатично се направи, че не го разбира.
— Къде е синът ми?
— Спи — обикновено Изи не беше толкова кратка.
— Тогава ще поговоря с тебе. Вие чухте ли какво казаха за вятъра? И за причината да духа?
— Да. Било някакъв си вулкан. Веднага щом чух за него, заспах. Какво има? Нещо ново ли?
— Не е някаква новост. Тези врачки — учените, вашите съотечественици, изведнъж се досетили, че всяка нощ батискафът ще бъде отнасян към вулкана и вас ви заплашва сериозна опасност. Какво мисли за това приятелят ви Бързия?
— Доколкото зная, няколко дни нищо не ни заплашва. Светлината на вулкана не се вижда оттук.
— Вие не го виждате. Важно е какво виждат и мислят туземците. Вие питахте ли Бързия?
— Не. Аз едва преди малко узнах за това. И въобще не ме тревожи. Ако те бяха видели светлината, биха ни казали, защото биха сметнали, че това е роботът. В най-лошия случай ние ще приближим вулкана след няколко тенебрийски дни. Поне няма да е утре.
— Не утре ли? Кой приказва за утрешния ден? Не, за мен е истинска тайна как вие хората сте успели да създадете такава цивилизация? Разумните същества правят планове за бъдещето си! Разбирате ли това?
— Разумните същества не правят прибързани изводи — отряза го момичето, което бе изгубило търпение за първи път след аварията. — Аз не правя планове за вдругиден, щом има възможност утре да ме няма вече тук. Моля ви, кажете на мистър Сакииро да подготви катера за срещата.
Тя се обърна и излезе, по-точно изчезна от полезрението на камерата. Дипломатът бе така поразен, че дори не се разсърди на нейната неучтивост.
(обратно)VIII
Изи се беше събудила, когато Ник се добра до батискафа. Лесно успя да го открие. Светлината на прожекторите се виждаше добре от крайбрежието. Вятърът духаше право към батискафа. Пристигналите тенебрийци още не знаеха нищо за вулкана и мисълта, че може да се отклонят от пътя, не ги тревожеше особено. Като излязоха на брега, те нарамиха сала и тръгнаха към огънчетата.
Фейджин с четиримата си питомници беше вече тук. Дори бавноходният робот се движеше по сушата по-бързо, отколкото тромавият и прекалено голям сал по морето. Бързия беше в добро настроение.
Бяха изминали едва няколко минути след идването на робота и той поиска да му покажат как се добива огън. Изи нареди на Джон да го научи. Той се подчини, извади лъка си и след две минути пламъчетата заиграха над примитивното огнище. Бързия схвана веднага и сам се захвана за работа. И когато Ник, Бети, Джон и Джейн дойдоха, като влачеха сала, вождът вече знаеше как се добива огън и настроението му беше отлично.
Горе на орбитата обаче настроението беше тревожно. Изи се събуди сърдита. Тя не беше забравила оскърбителните реплики на дипломата и отказа да дава обяснения не само на него, но и на останалите защо смята, че те с Мино ще напуснат батискафа още преди края на следващия тенебрийски ден. Тя се държеше съвсем по детски. Но нали наистина беше дете! Помолиха съветника Рич да се намеси. Той се вгледа в лицето на дъщеря си и после каза: