— Моля ви, кажете на мистър Сакииро да подготви катера за среща с батискафа. Доколкото разбирам, необходимо е известно време за закрепване и регулиране на външните ускорители.
После рязко се извърна, напусна помещението, без да отговаря на сипещите се като град въпроси, и се заключи в каютата си.
— Какво да правим сега? — запита Сакииро.
— Това, което той ни помоли — отговори друг учен.
Рич изглеждаше уверен, че момичето знае какво говори.
— Той е уверен, така е. Но тя?…
— Какво пък, дори детето да е сгрешило, няма да има никаква вреда, ако подготвим спасителния катер за полет — каза трети. — Защо тогава се тревожите толкова много?
— Просто ние добре си представяме какво ще стане с Изи и баща й, ако тя греши — отговори геофизикът. — Добре ще бъде, ако тя знае какво казва. А ако просто е ядосана на онзи десетокрак бобър и без да помисли, е избъбрила това… — той сложи край на дискусията, като вдигна един телефон и предаде на инженерите молбата на Рич.
Роботът наблюдаваше хода на събитията, но вече не беше в центъра им. Учениците му изглежда се вляха в племето на Бързия и получаваха нареждания от него или от Изи направо от батискафа. Никой не се обръщаше към Фейджин да пита какво да прави и как да го прави. Нещата се развиваха с такава бързина, че Рекър започна да изпуска доста от тях. Той чу за спора на Изи с Аминадабарли, за намерението й утре да напусне Тенебра, но и понятие си нямаше как тя възнамерява да стори това.
Рекър имаше представа с какво се занимават туземците, но не всичко му беше ясно, а да пита напразно, нямаше никакъв смисъл. И въобще не беше в състояние да се досети, че момичето прекъсна предаването на информация само и само досадният дромианин нищо да не узнае. Тъй или иначе, Рекър остана само наблюдател и се задоволи да фотографира, да записва достигащите до микрофоните разговори и да се опитва да изтълкува разбраните думи.
Салът беше пуснат в езерото и Ник заедно с Бети закараха Бързия при батискафа. Рекър видя как край един илюминатор децата разговаряха с тенебрийците, но не чу нито една дума. Роботът се намираше прекалено далеч. А беседата бе дълга и оживена и свърши едва когато се стъмни. После салът се върна на брега. Всички започнаха да прибират нещата си и скоро потеглиха на път. Пещерните жители помагаха при носенето на сала и тегленето на количката. Вождът за пръв път се обърна към робота и му заповяда да ги следва. Преводач беше Ник. Рекър реши, че туземците се оттеглят, защото смятат така да се спасят от нощното настъпване на морето. Естествено бе да се очаква, че то отново ще се разлее както миналата нощ.
— Къде ли ще бъде отнесен довечера големият кораб? — попита той не толкова от любопитство, колкото да даде възможност на пещерните жители да демонстрират прогностичния си дар. За него не беше важно какво точно ще кажат. И предполагаше, че вождът няма да благоволи да даде отговор, но той бе във великолепно настроение и тръгна заедно с робота, като весело говореше, а Ник превеждаше.
Вождът подробно описа местността, където отиват и където по негово предположение ще бъде отнесен батискафът. Той разказа също и за начина, по който узнава това. Геофизиците слушаха, правеха записи и грижливо наблюдаваха магнетофоните, които регистрираха всеки звук на беседата.
В тази част на системата на Алтаир цареше такова безметежно спокойствие и щастие, каквото едва ли някога е преживявала. Може би само Аминадабарли и Рекър не се поддаваха на общото благодушно настроение.
Изминаха два часа. Бързия спря хората си. Нощта встъпи в правата си и веднага започна да вали дъжд.
Лесно можеше да се разбере какво преживяха геофизиците, когато батискафът не се оказа там, където го очакваха. Всеки от учените изказваше своя хипотеза и никой не слушаше другите. Аминадабарли от напрежение загуби съзнание и в продължение на няколко минути се говореше само за способите за оказване на първа помощ. За щастие той скоро сам се съвзе, защото никой от хората и понятие си нямаше как може да му се помогне.
А след четвърт час откриха батискафа на предишното му място. Родителите въздъхнаха с облекчение, докато геофизиците на кораба и тенебрийците на планетата недоумяваха как се е случило. Споровете се разгоряха с нова сила. А край батискафа закипя работа. Туземците работеха по-някакъв план, но Рекър така и не успя да разбере какво смятат да направят.
Бързия изпрати наоколо няколко ловни дружинки, като във всяка имаше питомник на Фейджин, въоръжен с брадва. Салът непрекъснато сновеше между брега и батискафа. Вождът и няколко негови помощници внимателно разглеждаха обвивката на машината. Изи не спираше да разговаря с тях, но Рекър и другарите му не можеха да доловят нищо.