Туземците се заинтересуваха от горната част на корпуса, където се отвеждаше излишната топлина от жилищните помещения, и се закатериха по многочислените куки и скоби. Равновесието на батискафа, изработен достатъчно закръглен, се наруши и той се разклати, после се задвижи към сала. Любознателните туземци побързаха да напуснат несигурното място и наскачаха в езерото.
Салът се приближи до робота и най-после Рекър чу няколко изречения.
— Ние можем да спечелим много време — каза Ник на Бети. — Ако учителите вътре нямат нищо против, ние ще избутаме този предмет по-близо до брега и там ще ни бъде по-удобно да работим.
Те блъснаха сала във водата и загребаха към батискафа. Този път Рекър знаеше за какво става дума и като видя как Изи кимна, разбра, че преговорите са завършили успешно. Той се разтревожи и веднага позвъни на инженерите. Те казаха, че батискафът е абсолютно херметичен и преместването му, дори с търкаляне, няма да доведе до никаква повреда, освен до интересни усещания за младата команда на борда.
Салът се насочи към брега и Ник нещо викна на Бързия. Рекър схвана само няколко думи, но те бяха достатъчни. Вождът се качи при тях и поеха към батискафа. Там Бързия и Бети се хванаха за скобите и започнаха внимателно да се изкачват нагоре. Ник остана в сала, като се приготви всеки момент да го отмести настрани. Работата премина без произшествия. Туземците акробати показаха необикновена ловкост. Те се държаха над самата повърхност на олеума. За щастие скобите бяха разположени равномерно по целия корпус, въпреки че Бързия и Бети едва ли са знаели за това от по-рано.
Батискафът се обърна два пъти и се оказа на плитчина. На това място почти не плаваше и Бързия и Бети трябваше да поискат подкрепление. Само тяхната тежест не достигаше. След третото претълкулване тумбестият корпус легна с десния си борд на брега. Тенебрийците скочиха от него и веднага възникна малко усложнение. Машината тръгна да се връща. И Рекър трябваше да се намеси — обясни на Ник, че от страната на езерото е необходимо да подложат дървени трупчета. Изи и Мино с интерес наблюдаваха робота, който бе на няколко крачки от тях. Биологът побърза да ги заговори — искаше да узнае какво смята да прави момичето.
— Здравей, Изи! Най-после сме заедно.
— Здравейте, докторе. И питомците ви са тук. Мислех си, че ще успеем да минем и без тях, но те прекрасно ни помогнаха. Искате ли да погледате какво ще правим сега?
Този въпрос направо изненада доктора.
— Да погледам ли? Та ние едва започваме да работим. Сега ще повикам инженерите. Нека чуят какво ще кажа на Ник и приятелите му. Би трябвало да са вече тук, но не очаквах да ви открием толкова бързо. Ние ще изясним какво е станало с проводниците — дали прекъсвания, или корозия, и ще…
Момичето заговори, преди той да произнесе последните думи, но поради двусекундното закъснение на сигнала Рекър не я чу веднага.
— Докторе, моля ви за извинение, но не искам Ник да се забърква с проводниците. Аз нищо не разбирам и си представям добре как той ще се обърка там. Ние скоро ще излетим и без това. Кажете му, че е най-добре да не се навира в отворените наблюдателни люкове, ако те наистина са отворени.
Изи говореше вежливо, както винаги, но в гласа й се усещаше една твърдост, която не можеше да не се забележи. Рекър първо се смути, а после се възмути.
— Защо не искаш Ник да работи? Кой може да го замени? Наистина той не знае нищо за електричеството, но ще има ли някаква полза, ако го заместиш ти или Бързия? Ние обмисляме този план няколко седмици и ти не можеш да…
— Не зная колко време сте го обмисляли, но аз мога — отвърна Изи учтиво. — Бързия ще направи това, което го помоля, Ник — това, което Бързия му заповяда. Отначало ние ще се опитаме да осъществим предложението на Бързия. Сигурна съм, че нещата ще тръгнат както трябва, е, ако нещо не стане, тогава ще се върнем към вашия план.
Рекър безпомощно се огледа и от неудобство започна да се поти. Момичето е право. Той няма никаква възможност да наложи волята си. Може би баща й? Но съветникът се намираше в радиокабината и на лицето му личеше израз на задоволство. Биологът трябваше да се предаде.
— Е, какво пък, Изи. Добре, направете каквото сте замислили. Но защо не ми кажеш какъв е този план на Бързия? И защо не се доверяваш на нас, а ти е хрумнало да се вслушваш в съветите на невежия пещерен жител?
— Вашите учени приятели дори прекалено много се вслушват в съветите му — язвително отговори Изи. — Ако сега започна да ви разказвам, ще ме чуе бащата на Мино, ще започне да ровичка насам-натам и да търси недостатъци, а татко само ще се вълнува. Вие просто гледайте какво ще правим. Остава ни малко време, преди да почнем.