— А какво мисли твоят млад приятел? Не се ли сърди, че не посвещаваш в тези замисли баща му?
— Той няма нищо против, нали, Мино?
— Наистина е така — изпищя гласът на младия дромианин. — Татко ми заповяда да правя всичко, което каже Изи, а после беше така груб с нея. Ние ще му покажем какво можем!
Като чу това, Рекър неволно сбръчка челото си и вътрешно се засмя. Ако нещо можеше да постави Аминадабарли в глупаво положение, то…
Планът на Бързия бързо престана да бъде загадка. От далечината се показаха група аборигени, които дърпаха неподвижното тяло на летящ хищник. Опасните пипала бяха отсечени: ето защо, когато тръгваха, ловците бяха взели брадви. Част от газовите мехури на съществото бяха продупчени — да не се издигне тялото нагоре, — част бяха оставени здрави. Не беше никак трудно да се досети човек как възнамеряваха да ги използват.
Водородните камери в долната част на корпуса имаха за изравняване на налягането предпазни клапани, които завършваха с изходни тръбички от пластмаса и през тях се изхвърляше навън излишният газ. Обикновено налягането на атмосферата държеше тези тръбички затворени или, по-точно казано, сплескани. Но през тях с помощта на друга твърда тръба бе възможно да се вкара в камерата газ или течност. Това се опитваха да направят сега тенебрийците. Рекър не знаеше от какво точно са направили тръбите, но не се удиви от находчивостта им. Разбира се, при пълненето се губеше много газ, но това не беше важно. Летящи хищници — с лопата да ги ринеш!
— Стана ми ясно — каза той след няколко минути. — Но възниква една опасност.
— Каква? — веднага запита Изи. Очевидно и тя криеше някакви съмнения.
— Батискафът е изчислен да лети с подемната сила на водорода. Сигурна ли си, че газът, който смятате да използвате, ще ви издигне така високо, че да може да се включат ускорителите? Дори да успеем да прехвърлим на борда инженер, който да…
— Защо мислите, че този газ не е водород?
— А ти защо смяташ, че е водород?
— Е, а може ли на тази планета да се намери нещо, което е по-леко от парообразната вода?
— Амин… Сигурно има още много газове… Всъщност не зная. За това не съм помислял. — И тогава се досети. — Ти какво, да не си говорила с инженерите?
— Разбира се! Не искам да бъда прекалено дръзка, но кажете ми, от кого другиго бих могла да узная нещо съществено за нашия батискаф? Вие естествено добре познавате планетата, но това така малко ни…
— Ето какво било… — бавно процеди Рекър. — Аз действително не съм се занимавал много с батискафа, но за проводниците приказвахме с инженерите.
Всъщност така решиха проблема. Ник си припомни за поведението на сала и се погрижи предните камери да бъдат запълнени повече. Когато батискафът изплува, вятърът го понесе към вулкана. Той се издигаше така бавно, че децата до насита се нагледаха на величественото и страшно зрелище. Когато навлезе в нагретите слоеве на атмосферата, машината заплашително започна да се снижава към огнедишащата планина, но скоро се спря и тръгна нагоре, водородът в камерите също се нагря. Бликащата отдолу светлина постепенно се отдалечаваше и помръкваше. Щастливата Изи и нейният приятел зачакаха срещата със спасителния катер.
(обратно)Епилог
— Аз продължавам да твърдя, че хората са безпомощни и некадърни същества — колкото и да беше щастлив, Аминадабарли трудно успяваше да се раздели с мисловните си конструкции. — Вие изгубихте цели седмици, като се опитвахте да организирате спасителна експедиция, докато някакви си там диваци, почти без знания, се оказаха къде по-пресметливи от вас. Защо вашите агенти на планетата десет или двадесет години са били обучавани, когато за една седмица узнахте повече от аборигените, с които преди и пръста не си мръднахте да установите непосредствен контакт!
— Ха, аборигените! — възрази Изи. — Те веднага биха се опитали да изядат робота. Не забравяйте, че ние с Мине добре опознахме Бързия. Той не докосна робота единствено защото можеше да го учи с помощта на Ник. Иначе… най-малкото не би му обърнал внимание или веднага би го разбил на парчета.
Аминадабарли потърси очите на сина си, но той размаха глава в знак на съгласие с думите на момичето.
— Е, каквото било, било — каза дромианинът, — но тези аборигени с тяхната интересна култура могат да бъдат полезни и аз скоро ще го докажа.