— Как? — запита Рекър.
— След три месеца тук ще пристигне експедиция от Дрома. Аз ще уредя тази работа. Ние бързо ще се разберем с Бързия и тогава ще видим кой ще обогати геофизиката със знания от Тенебра!
— Нима не е по-изгодно да работим съвместно и да си разменяме информацията?
— До гуша ми дойде от сътрудничество с хората. И ако още имам авторитет на Дрома, сънародниците ми ще се съгласят с мене. Синко, ти нали научи езика на Бързия?
— Да, татко, но…
— Да не чувам тази дума „но“. Разбирам, че си станал приятел с Изи… и предполагам, че като е прекарала толкова време заедно с тебе, тя е станала по-малко отровна от повечето си сънародници, но помни, че аз познавам добре нещата. Свържи се с Бързия!
— Но аз не мога, татко.
Даже хората разбраха, че дипломатът е смутен.
— Не можеш? Как така да не можеш? Ти каза, че си научил езика им…
— О, така е, добре ги разбирам, но не мога да говоря.
— Значи, ти си слушал, слушал, а да говори си оставил на момиченцето от Земята? Така ли? Срам ме е за тебе. Ти прекрасно знаеш, че никога не трябва да се изпуска възможността да се научи нов език.
— Аз не съм я изпуснал, татко.
Аминадабарли започна да се гневи.
— Тогава, в името на двете светила, кажи ми с какво си се занимавал през цялото това време?
Хората, които вече добре го познаваха, никога преди не бяха чували да говори с подобен на гръм глас. Мине безпомощно погледна момичето.
— Добре — каза тя. — Сега ще ви покажем какво сме научили.
Те застанаха пред микрофона. Изи го включи. После, без да откъсват един от друг очи, те започнаха. И зазвучаха странни звуци. Ту говореха заедно, ту звучеше гласът на дромианчето, когато бе необходимо да се вземе прекалено висок тон, ту само Изи, когато трябваше да се мине в ниската област. Като отговор от високоговорителя потекоха подобни звуци. Изи отговаряше на Бързия и същевременно с ръце даваше знаци на Мино какво да каже по-нататък. Те явно си бяха изработили своеобразен код за глухонеми, с който се обясняваха помежду си. Естествено бе, че приказват къде по-бавно от туземците, но нали ги разбираха отлично!
— Той е тук, господин съветник — каза Изи след кратка пауза. — Какво ще пожелаете да му предадем? Групата преводачи е готова за работа. Надявам се да простите на Мино сътрудничеството с момиче от Земята. Впрочем ние нямахме никаква друга възможност.
И никому не мина през ума мисълта да се разсмее.
(обратно)Информация за текста
Hal Clement
Critical Factor, 1953
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/22586)
Последна редакция: 2011-10-30 10:53:34