— Но тогава Ник ще се окаже прав! Бързия ще се върне обратно в селото и…
— Не се безпокойте, те ще имат много време, след като отмъкнем робота. А ако тръгнат по-рано, ще ни бъде трудно да ги намерим. Картите на този район са неточни, а и местността бързо се променя.
— Как да го разбирам това — звучи доста странно?
— Как няма да бъде странно, когато и Тенебра е прекалено странна. Тектоничните процеси на нея приличат на промените във времето на Земята. Става нужда да гадаем не дали ще вали, или ще грее, а няма ли да се превърне днешното пасище утре в хълм. Геофизиците ни сякаш са налапали въдица и не могат да се откачат от кукичката — очакват с нетърпение спускането на батискафа, за да се свържат с Ник и приятелите му. Причината за подобна изменчивост се крие в атмосферата на планетата, която съдържа основно водни пари, при това налягането и температурата създават условия те да се намират около критичната точка, а силициевите породи в тези условия бързо се разрушават. През нощта, а тя продължава почти две земни денонощия, повърхнината така изстива, че част от парите на водата се превръщат в течност. И част от почвата се отнася в океана. Освен това гравитацията е равна на три „g“ и това също подпомага преустройството на кората. Но сега ни остава само да чакаме — до разсъмването остават две денонощия и през това време едва ли ще стане нещо интересно. Скоро ще ме сменят и аз ще мога да ви покажа батискафа.
— Това ще ми бъде много интересно.
Стана така, че не успяха да разгледат веднага батискафа. Когато двамата стигнаха до отсека, където се намираше малкия катер, се оказа, че го няма. Дежурният офицер обясни, че го е взел помощникът на Рекър, който развеждаше Аминадорнелдо на кораба.
— Дромнанинът поиска да разгледа батискафа и с него тръгна и малката Изи Рич, докторе.
— Коя е тя?
— Дъщерята на съветника Рич, непрекъснато я мъкне насам-натам със себе си. Моля да ме извините, господа, но политическата инспекция е хубаво нещо, докато се занимава с работата си. А когато тези инспектори правят увеселителни разходки на отрочетата си…
— Аз също съм придружаван от сина си — побърза да поясни Аминадабарли.
— Знам, но едно е личност достатъчно зряла, та да отговаря за себе си и съвсем друго — дете, което гледа да пипне навсякъде където му стигнат ръцете.
Офицерът замълча и поклати съжалително глава. Рекър помисли, че цялата тази компания е била преди малко в машинното отделение, но реши да не задава неудобни въпроси и да остави нещата сами да се оправят.
— Кога ще се върне катерът? — запита той.
Инженерът вдигна безпомощно рамене.
— Нямам никакво понятие. Фланаган каза на момичето, че ще полетят накъдето тя поиска. Мисля, че ще се върнат едва когато й омръзне. Но най-добре е да поговорите със самия Фланаган.
— Идеята е добра.
Рекър заедно със спътниците си отиде в радиокабината, седна пред екрана и повика катера. Само след секунди се показа лицето на механика Фланаган. Като видя кой го безпокои, той се усмихна приветливо.
— Здравейте, докторе. Какво мога да направя за вас?
— Искам да разбера кога ще се върнете и освен това, съветникът Аминадабарли желае да разгледа батискафа.
— Няма нищо по-лесно от това. Сега ще се върна и ще ви взема. Моите гости така съсредоточено разглеждат тази машинка, че скоро няма да помръднат оттук.
Рекър се удиви и запита:
— И кой е в момента с тях?
— Аз, но нали не съм добре запознат с апарата, оставих ги сами. Те обещаха нищо да не пипат.
— Боже, каква гаранция! На колко години е момиченцето ти, Рич? Доколкото зная, на дванадесет, нали?
— Горе-долу толкова, но тя не е сама, с нея е дромнанинът и той каза, че всичко ще бъде наред.
— Аз все пак мисля…
Рекър трябваше да млъкне. Четири дълги, прилични на патешки лапи със здрави като стомана пръсти се вкопчиха в раменете му и главата на дромианина се мярна пред очите на Фланаган. Жълто-зелените очи се взряха в екрана и мълчанието бе разкъсано от такива звуци, каквито досега нито един човек не беше чувал от устата на разумните гущери.
— Възможно е да зная лошо вашия език — започна дромианинът. — Правилно ли разбрах, вие сте оставили две невръстни деца сами в батискафа, който лети близо до нас в космоса?
— Не са съвсем деца — възрази Фланаган. — Момичето е достатъчно голямо и разумно, а вашият син едва ли може да се смята за дете, та той е голям колкото вас.