Когато над оградата се появи сиво-зелената маса на първия смелчага, къщата се запали. Маската веднага изчезна и радиогласът дълго мълча.
Вместо него безпомощно заспориха гласовете на хевидими хора.
В главата му се сблъскваха като при билярд метални топки и заглушаваха всичките му мисли. Той търпеливо чакаше кога ще дойде брат му, ще пристигне лекар, ще се обади по телефона жена му, ще завали дъжд, ще започне реклама, ще избухне вулкан и някакъв началник ще открие съвещание — дявол да го вземе, нещо трябваше да започне, да се премахне тая глупост, която го заобикаляше.
— Ей, Мъник … — повика го брат му. — Още нищо не сме изяснили, но градът се евакуира. Потърпи още …
Той изръмжа в отговор, притискайки с длани гръдния си кош, тъй като не знаеше какво именно трябва да търпи, когато всичко е толкова нетърпимо, дори и гласът на брат му, който беше наредил: „Потърпи! …“
След това викаше за нещо през оградата.
След това дрехите му изгоряха върху самия него и той дори не се изплаши.
А още по-късно направи опит да излезе през горящата къща, но тя рухна и той страшен и гол се изкатери на оградата, за да види потресен всичко…
Градът опустяваше, покривайки се с безжизнените кълба на отработените газове, а улиците се изпълваха с хора, облечени във фантастични защитни костюми. Те нещо правеха с носените от тях прибори, криейки се зад ъглите на къщите. Криейки се от него! А слънцето светеше равнодушно над тази страшна картина…
Той скочи от оградата и тръгна по улиците, без да осъзнава своята голота. Пред него се разбягваха защитните костюми, те нещо говореха, носеше се и гласът на брат му. А там, където преминаваше, задимяваха тревите по красивите полянки, от които толкова се възхищаваха гостите на градчето.
Бавно премина през целия град и се озова в подножието на хълма, откъдето започна своето вече спокойно изкачване към върха.
„Защо ли не стрелят?“ — с мимолетно любопитство си помисли той и мислите му отново се върнаха към онова, заради което стана това завръщане в родния дом. Все пак не само заради сладките спомени беше отложил всичките си срочни работи. Нещо друго го беше привлякло, довело тук и захвърлило … Но какво?
Бяха правили бомба и искаха да завладеят всичко на този свят, държейки в тайна великото си и последно откритие. Но откритието не им се удаде. Ядрената война в техните блянове им се струваше най-интересната война на света. Жестокостта не наричаха жестокост, това беше игра, обикновена детска игра без правила и последици. И ето в този момент у него се появи плаха увереност: всичко беше започнало именно тогава. Играта не беше завършила заедно с юношеството — бяха сменени само играчите, той беше станал нечий партньор и беше загубил.
„Интересно дали вече съм побелял“ — внезапно жегна окото му сълза.
Сълза от стотици рентгени. Или може би вече от хиляди?
— Внимание! — разнесе се от небето глас, закачен към вертолета. Гласът беше се промъкнал незабележимо. — Едно уточнение, приятел! Необходимо е да тръгнете наляво! Запомнете: наляво! И не се спирайте в никакъв случай! Сега ще ви хвърлят храна и вода! Ние продължаваме да работим над вашия въпрос! Да не забравя да ви кажа, че ви снимат на лента! Дръжте се! Но с цената на всичко карайте само наляво! …
Турбината на хеликоптера изсвистя и лекият апарат, като хвърляше сянка на пътя му, се оттегли назад. Отлетя и гласът, без да каже нищо важно…
Не му се искаше да погледне след вертолета. Вода и храна. Водата ще се превърне в пара, а храната — във въглен. А защо пък наляво? Искат да го отведат в пустинята? Глупости … Очевидно се надяват да аутопсират трупа му, за да разберат нещо. Глупаци.
Даде си сметка, че фактът на близката му смърт е станал за него вече нещо безспорно, и дори изпита някакво превъзходство над лутащите се потни момчета, там долу над екраните на мониторите и осцилографите. Те са объркани, защото все още не са измислили някакъв изход … А рентгените нарастват и пътят му бележи не просто почернялата, а вече направо пламтяща трева …
Значи на всички тях им е необходимо да държи наляво … Там неговият побеснял организъм ще излъчи критичните неутрони и ще настъпи взрив. Пустинята ще се превърне в обикновен полигон, където ще се проведе изпитание на първото в света живо ядрено устройство. Ах, каква сензация! И какви заглавия във вестниците ще се появят! … Вбесен, той стисна юмруци и си представи как след неуловимото избухване бавно израства смрадлива, нагла гъба, вятърът жадно всмуква атомната пепел и тогава …