— Приема се — кимна съдията и погледна към Тони.
— Всички сме впечатлени от вашата история за просяка, който станал принц — каза Тони, запазвайки презрението в гласа си. — Но не знам какво значение има това в момента, особено като се има предвид, че начинът на живот на вашите пациенти ви е обезпечавал през годините. Каква е сегашната пазарна цена на къщата ви?
— Възражение — извика Рандолф. — Неуместно и несъществено.
— Ваша чест — оплака се Тони. — Защитата представи пестеливи свидетелства, за да удостовери решението на обвиняемия да стане лекар. Логично е журито да чуе какви са икономическите последици от това решение.
Съдия Дейвидсън се замисли за миг, преди да произнесе:
— Възражението се отхвърля. Свидетелят може да отговори на въпроса.
Тони насочи вниманието си отново към Крейг.
— Е?
Крейг сви рамене.
— Два или три милиона, но не сме я платили.
— Сега бих искал да ви задам няколко въпроса за обслужващата ви практика — каза Тони и стисна здраво катедрата. — Смятате ли, че изискването да се заплащат предварително хиляди долара годишно, е отвъд финансовите възможности на някои пациенти?
— Разбира се — отсечено отвърна Крейг.
— А какво се случва с тези ваши любими пациенти, които или не могат, или по някаква причина не покрият договорните такси, финансиращи новото ви Порше или секс-бордея ви в Бийкън Хил?
— Възражение! — Рандолф се изправи. — Спорно и в ущърб на клиента ми.
— Приема се — излая съдия Дейвидсън. — Адвокатът да ограничи въпросите си до разкриване на съответната фактическа информация и да не лансира теории и аргументи, които би трябвало да се оставят за накрая. Това е последното ми предупреждение!
— Съжалявам, Ваша чест — каза Тони, преди да се обърне към Крейг. — Какво се случва с тези любими пациенти, за които сте се грижили години наред?
— Те трябва да си намерят нови лекари.
— Което, страхувам се, често е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Помагате ли им в това?
— Предлагам им имена и телефонни номера.
— От телефонния указател ли ги вземате?
— Те са обикновено местни лекари, с които аз и моят екип се познаваме.
— Говорите ли лично с тези лекари?
— В някои случаи.
— Което означава, че в някои случаи не го правите. Д-р Бауман, не се ли безпокоите да изоставите вашите — по общо мнение — скъпи пациенти, които са били отчаяни и са ви търсили за здравните си нужди?
— Не съм ги изоставил! — възмутено извика Крейг. — Дадох им избор.
— Нямам повече въпроси — каза Тони и погледът му се насочи към масата на ищеца.
Съдия Дейвидсън погледна Рандолф над очилата си.
— Има ли защитата въпроси към противната страна?
— Не, Ваша чест.
— Свидетелят може да седне — каза съдията.
Крейг се изправи и с несигурни стъпки се върна на мястото си.
Съдията отново обърна поглед към Тони.
— Господин Фасано?
Адвокатът стана.
— Ищецът прекратява представянето на свидетелства — произнесе той самоуверено, преди да се отпусне пак на стола.
Съдията извърна очи към Рандолф и се изправи.
— Предвид непълнотата на фактите и липсата на доказателства, защитата се освобождава.
— Отхвърля се — остро каза съдията. — Представеното доказателство е достатъчно за нас, за да продължим. Когато съдът поднови работата си след обедната почивка, можете да призовете първия си свидетел, господин Бингъм. — След това удари силно с чукчето си. — Прекъсване за почивка. Напомня ви се отново да не обсъждате процеса помежду си, както и с никого другиго и да се въздържате от всякакви мнения до приключването на показанията.
— Всички да станат — извика приставът.
Джак и Алексис се изправиха с останалите, докато съдията се измъкна от мястото си и изчезна през страничната врата.
— Какво мислиш? — попита Джак, докато журито излизаше.
— Продължавам да се дивя на това до каква степен е вбесен Крейг. Толкова е ядосан, че не може да се контролира.
— Изненадан съм, че се чудиш. Като го познаваш добре, не смяташ ли, че е съвместимо с неговия нарцисизъм?
— Да, но се надявах, че след прозрението, което демонстрира вчера по време на обяд, ще е в състояние да се контролира далеч по-добре. Тони още не бе започнал да задава въпросите си, когато изражението на Крейг се промени.
— Всъщност исках да те попитам как според теб се справи Рандолф.
— За съжаление не мисля, че беше толкова ефективен, колкото се надявах. Накара Крейг да звучи прекалено проповеднически, сякаш изнася лекция. Накрая беше по-добре.
— Аз пък смятам, че Рандолф беше доста ефективен — възрази Джак. — Никога не съм и подозирал, че Крейг си е пробивал сам пътя и всичко дължи единствено на себе си. Да работиш толкова здраво, докато следваш медицина, и да получаваш отлични оценки е много впечатляващо, повярвай ми.