— Но ти си лекар, а не съдебен заседател и освен това не чу директния разпит на Тони. Крейг може да се е борил като студент за оцеляването си, но журито едва ли ще симпатизира на човек, който живее в къща за почти четири милиона долара, а пък и Тони много умно прехвърли въпросите си към червеното Порше, към негативните чувства, които е изпитвал Крейг към Пейшънс, към любовницата му и фактът, че се е отказал от много от старите си пациенти.
Джак кимна неохотно. Опитваше се да види нещата от светлата им страна заради Алексис. Затова изпробва друга тактика:
— Е, сега е ред на Рандолф. Време е най-после слънцето да изгрее и на нашата улица.
— Боя се, че няма да е много ярко. Всичко, което Рандолф възнамерява да направи, е да представи двама-трима свидетели, никой от които не е от Бостън. Каза, че щял да приключи този следобед. Утре е решението. — Тя мрачно поклати глава. — Предвид обстоятелствата, не виждам как могат да се обърнат нещата.
— Той е опитен адвокат — възрази Джак с ентусиазъм, какъвто всъщност не чувстваше. — Опитът в повечето случаи побеждава във финалните анализи. Кой знае. Може пък да извади някоя изненада от ръкава си.
Той не осъзнаваше, че до голяма степен е прав. Изненада щеше да има, но нямаше да излезе от ръкава на Рандолф.
18.
Бостън, Масачузетс
Четвъртък, 8 юни 2006 г.
1:15 след обед
— Списания? — погледна го приличащата на бездомница млада жена. Джак си помисли, че сигурно тежеше не повече от четиридесетина килограма, докато го отминаваше, съпроводена от половин дузина кучета от различен калибър. Беше я спрял, след като тръгна по обичайния си път през Бийкън Хил. Беше решил да си купи нещо за четене, в случай, че се наложи да чака прекалено дълго багериста.
— Ами… да видим… — Жената се замисли. — Има няколко места на „Чарлз стрийт“.
— Едно е напълно достатъчно — усмихна се Джак.
— Дрогерията на Гари на ъгъла на „Чарлз“ и „Маунд Върнан стрийт“.
— На прав път ли съм? — В този момент той се намираше на „Чарлз стрийт“ срещу парка и паркинга.
— Да, дрогерията е една пресечка по-надолу от тази страна на улицата.
Той поблагодари на жената, която се отдалечи, следвана от нетърпеливите палета.
Магазинът беше от типа „за всекиго по нещо“, натъпкан с какво ли не, но може би точно старомодната му атмосфера го правеше толкова приятен. Цялото помещение бе с размерите на секцията за шампоани в големите супермаркети и търговските центрове. Стоките, които варираха от витамини и лекарства срещу простуда до бележници, бяха натъпкани на рафтове от пода до тавана по дължината на цялата стена. В далечния край, близо до аптекарския щанд, имаше изненадващо широк подбор от списания и вестници.
Джак бе сбъркал, като се съгласи да обядва с Алексис и Крейг. Все едно да си поканен на бдение, на което се очаква да разговаряш с мъртвеца. Крейг беше бесен на системата, на Тони Фасано, на Джордан Станхоуп и най-вече на себе си. Знаеше, че е направил голям гаф, въпреки безбройните репетиции и разговорите с Рандолф предишната вечер. Когато Алексис го бе попитала защо е загубил толкова бързо контрол над емоциите си, като знае много добре, че не е в негов интерес, той бе избухнал. После потъна в обичайното си мрачно настроение.
На края на обяда Джак се измъкна с извинението, че се налага да отиде до гробището и да изчака там Пърси Галодет. Крейг подхвърли, че сигурно е по-добре да се откаже и че няма защо да се безпокои, на което Джак отвърна, че прекалено много хора вече са замесени, за да изоставя идеята.
Въоръжен с няколко списания и „Ню Йорк Таймс“, той се отправи към паркинга, качи се в изглеждащия ужасно Хюндай и продължи на запад. Имаше известни затруднения да намери маршрута, който го бе отвел в града тази сутрин, но не след дълго осъзна, че е на прав път.
Пристигна в гробището „Парк Медоу“ в два часа и паркира близо до един микробус срещу административната сграда. Вътре завари нелюбезната жена и Уолтър Стросър точно както ги бе оставил сутринта. Жената набираше нещо на компютър, а Уолтър седеше отпуснато пред бюрото си с облегнати върху шкембето си ръце. Джак се запита дали този човек някога работи, тъй като нищо по бюрото му не показваше подобно нещо. Двамата служители погледнаха към него, но жената незабавно се върна към заниманието си, без да произнесе и дума. Джак се насочи към Уолтър, който го проследи с поглед.
— Някакви вести от Пърси? — попита Джак.