— Почти четири е — оплака се Харолд, когато Джак му каза, че ексхумацията ще започне всеки момент.
— Това е всичко, което мога да направя. Дори се наложи да го подкупвам. — Той не спомена, че вече бе дал подкуп на Уолтър Стросър.
— Добре — рече примирено Харолд. — Идвам до половин час. Ако малко закъснея, не отваряйте гроба! Повтарям ви още веднъж, че не бива да вдигате капака, ако аз не присъствам, за да видя какво става. Трябва да идентифицирам ковчега и да удостоверя, че се е намирал в индивидуална гробница.
— Разбирам — увери го Джак.
Преди Пърси да пристигне, дойде пикапът на „Парк Медоу“. Енрике и Цезар скочиха и разтовариха оборудването, след което чевръсто и без много приказки оградиха мястото около гроба. После разгънаха брезент като онзи, който Джак сутринта бе видял, изрязаха и махнаха чимовете трева и ги наредиха по дължина покрай брезента.
При идването на Пърси всичко беше готово и той дори не излезе от кабинката, докато не позиционира земекопната машина на мястото, което си бе избрал. Едва след това се наведе през прозорчето.
— Съжалявам, че закъснях.
Джак само му махна с ръка. Нямаше желание за разговори. Всичко, което искаше, беше да извадят проклетия ковчег.
След малко работата започна. Багерът захапа дълбоко земята, кранът се вдигна и изсипа върху брезента първата купчинка рохкава пръст.
Пърси показа, че наистина си разбира от работата и не след дълго започна да се оформя ров със стръмни перпендикулярни стени. Беше на четири стъпки дълбочина, когато дойде Харолд Лангли с катафалката на погребалния дом. Той направи троен завой и спря отстрани до изкопа.
— Близо сте — провикна се той към Пърси. — Така че внимавайте!
Не беше ясно дали Пърси го е чул или не, но продължи да копае. Не след дълго се чу кух звук от удар, когато зъбците на кофата срещнаха бетонния таван на гробницата само на стъпка под дъното на ямата.
Харолд се ядоса.
— Казах ви да внимавате! — извика той, френетично размахвайки ръце, докато се опитваше да накара Пърси да извади крана.
Джак се усмихна. Извън привичното обкръжение на погребалния дом Харолд изглеждаше съвсем не на място под яркото слънце в мрачния си, черен костюм. Кичурите, боядисана в тъмно коса, грижливо вчесани и напомадени на плешивото му теме, стърчаха отстрани на главата му нелепо.
Пърси продължаваше да не обръща внимание на бесните му жестикулации и да копае, предизвиквайки стържещ, пронизващ шум при всяко минаване на зъбците на кофата по бетона.
Отчаян, Харолд се втурна към кабината и започна да блъска по стъклото. Едва тогава грохотът на двигателя утихна. Пърси отвори вратата и погледна към побеснелия погребален директор с невинно въпросително изражение.
— Вие… Не виждате ли, че ще счупите капака на ковчега! — извика Харолд, не можейки да намери достатъчно груба дума, за да изрази възмущението си.
Джак ги остави да изгладят недоразуменията си и се качи в колата си, за да звънне на д-р Латаша Уайли.
— Получих съобщението ви — каза тя. — Извинявам се, че не ви с отговорих. В четвъртък имаме конференция и е пълна лудница.
— Няма проблем — увери я Джак. — Обаждам ви се, защото в момента извършваме ексхумацията, за която ставаше дума. Ако всичко върви по план, в което нямам причини да се съмнявам, ще мога да се заема с аутопсията между шест и седем в погребалния дом „Лангли-Пиърсън“. Бяхте предложили помощта си. Все още ли е валидно?
— Като време е възможно най-подходящото — каза Латаша. — Така че ме имайте предвид. Ще донеса и инструменти.
— Надявам се, че не ви откъсвам от нещо по-забавно.
— Папата дойде на вечеря, но му казах, че има промени в графика.
Джак се усмихна. Латаша имаше чувство за хумор подобно на неговото.
— Ще се срещнем в погребалния дом към шест и половина — продължи младата жена. — Ако по някаква причина това не е удобно, обадете ми се!
— Звучи като план. Мога ли да ви предложа вечеря, след всичките тези забавления и игри?
— Ако не е прекалено късно. Момичетата трябва да спят достатъчно, за да са красиви.
Джак се засмя и прекъсна. Докато говореше с Латаша. Енрике и Цезар бяха изчезнали в ямата и оттам летяха нагоре пръст и ситни камъчета. Междувременно Пърси се бе заел да откача стоманения кабел от зъбците на кофата, а Харолд стоеше с ръце на хълбоците и гледаше в изкопа.