Харолд хвърли разочарован поглед към него, но не каза нищо, само стисна още по-здраво устните си.
— Окей! Бил и Тайрън — произнесе Джак ентусиазирано, — свалете й тоалета и да се залавяме за работа.
— Сега ще ви оставя — рече Харолд с лек намек за смъмряне, сякаш говореше на невъзпитано дете. — Надявам се упражнението да си е струвало.
— А вашата такса? — попита Джак. Той внезапно осъзна, че не са се споразумели.
— Имам визитната ви картичка, докторе. Ще ви изпратя сметката.
— Идеално — кимна Джак. — Благодаря ви за съдействието.
— Удоволствието е наше — каза Харолд. Чувствителността му на погребален директор беше в разрез с непочтителния език на Джак.
Джак придърпа една стоманена маса на колелца и извади листи и химикалка. Не разполагаше със записващо устройство, а искаше да отрази всичко, което щеше да открие по време на работата си. След това помогна на Латаша да подреди контейнерите за проби и инструментите.
— Благодарение на предвидливостта ти ще свършим много по-бързо — каза Джак, като сложи още един скалпел до първия. — Планирах да се справя с наличните тук инструменти, което — като си помисля сега — не е било много добра идея.
— Не се притеснявай. — Тя огледа помещението. — Просто не знаех какво да очаквам. Никога не съм влизала в зала за балсамиране. Честно казано, доста съм впечатлена.
Обстановката беше почти същата като в аутопсионната, само че имаше и една отделна, централна маса от неръждаема стомана, което създаваше впечатление за широко отворено пространство. Подът и стените бяха облицовани в светлозелени керамични плочки. Прозорци липсваха. Вместо тях имаше зони от стъклени тухли, които пропускаха външната светлина.
Джак проследи погледа на Латаша.
— Направо е разкошно — възхити се той. — Когато за пръв път реших да правя тази аутопсия, си представях, че ще ми се наложи да използвам кухненска маса.
— Гадост! — тръсна глава Латаша. Тя погледна Бил и Тайрън, които в момента освобождаваха трупа от дрехите. — Ти ми разказа историята с Пейшънс Станхоуп и твоят приятел лекар, но не знам подробностите. Би ли направил едно кратко резюме?
Той й разказа всичко: за отношенията си с Крейг, за заплахите, които сам бе получил, както и за заплахите към децата на сестра си във връзка с аутопсията. Не пропусна дори тазсутрешния инцидент на магистралата.
Младата жена бе шокирана.
— Предполагам, че трябваше да ти го съобщя по-рано — рече той. — Може би не би се съгласила да се въвличаш. Но имам чувството, че ако щяха да стават някакви неприятности, то щеше да е преди Пейшънс Станхоуп да бъде ексхумирана.
— И аз мисля така. Сега, ако има да става нещо, то ще зависи от това какво открием.
— Имаш право — съгласи се Джак. Може би ще е по-добре да не помагаш. Ако някой ще става мишена, то нека да съм аз.
— Какво? И да ви оставя само вие да се забавлявате? Не, благодаря. Не е в стила ми. Нека първо да видим какво ще открием, пък след това ще решаваме как да процедираме.
Джак се усмихна. Харесваше тази жена и й се възхищаваше. Беше умна, смела и предприемчива.
Бил и Тайрън извадиха трупа от ковчега, пренесоха го на масата и започнаха да го подготвят за работа. След като свършиха, двамата мъже се отдалечиха и Джак застана от дясната страна на масата, а Латаша от лявата.
— Тялото е във фантастична форма — беше коментарът на патоложката.
— Харолд може да е пълен глупак, но явно си разбира от работата.
Двамата се въоръжиха с инструментите и се заеха.
— Не виждам нищо, което да не съм очаквала — каза Латаша. — Искам да кажа, че са се опитали да я реанимират, била е балсамирана, за което има достатъчно доказателства.
— Съгласен съм — отвърна Джак. Той беше видял едно малко разкъсване в устата й, което свидетелстваше, че са я интубирали. — Няма никакви намеци за задушаване или удушаване, но трябва да имаме наум задушаване без компресия на гръдния кош.
— Това не ми се вижда вероятно — каза Латаша. — Историята й го прави почти невъзможно, не мислиш ли?
— С теб съм — каза Джак. Той й подаде скалпел: — Честта е твоя.
Младата жена направи типичния разрез под формата на „Y“ от раменете надолу. Плътта беше със сивкавокафяв цвят, суха като препечена патица. Нямаше гниене, поради което миризмата беше поносима.
Всички черва бяха прочистени при балсамирането. Джак вдигна втвърдения край на черния дроб. Под него беше жлъчният мехур. Той го опипа с пръсти.
— Имаме жлъчка! — Гласът му прозвуча радостно. — Това ще ни помогне за токсикологичния анализ.