— Ето и стъкловидното тяло — каза Латаша, палпирайки очите през затворените клепачи. Мисля, че трябва да вземем проба от тях.
— Непременно. Както и урина, стига да можем да отделим от пикочния мехур или от бъбреците.
Двамата взеха спринцовки за пробите.
— Да видим сега дали има някаква аномалия в преградата — каза Джак. — Все си мисля, че цианозата ще се окаже важна.
Той внимателно премести ронещите се бели дробове, за да огледа големите кръвоносни съдове. Опипа ги старателно и поклати глава: — Всичко изглежда нормално.
— Патологията може да се окаже в сърцето — каза Латаша убедено.
— Вероятно си права — съгласи се той. Извика Бил и го попита дали има някакви неръждаеми ванички и купи, които да използват за органите. Мъжът извади няколко от шкафа под мивката.
Сякаш цял живот бяха работили заедно, Джак и Латаша отстраниха сърцето и дробовете. Джак взе спесимен от гръдния кош и го сложи в една от ваничките, след което Латаша залепи етикет.
— И белите дробове изглеждат нормално — въздъхна Джак. Той прокара пръсти по повърхността им.
— На пипане също — каза Латаша, като ги натисна леко с пръст на няколко места. — Лошо е, че не разполагаме с везна.
Джак отново извика Бил и го попита дали не им се намира везна, но за съжаление такава нямаше.
— Теглото им също е в рамките на обичайното.
— Нямам търпение да стигнем до сърцето, но може би първо трябва да си починем. Какво ще кажеш?
— Първо работата, после забавлението: това ли е мотото ти?
— Нещо такова — кимна Джак. — Да си разделим работата, ще свършим по-бързо. Единият от нас може да се заеме с коремните органи, докато другият с дисекция на шията. Искам да се уверя, че хиоидната кост е цяла, макар никой от нас да не допуска, че е била удушена.
— Ако нямаш нищо против, аз ще се заема с шията.
— Действай.
През следващия половин час работеха мълчаливо. Джак периодически отиваше до мивката. Първо откри значителна патология в дългото черво. Извика Латаша да види. Беше рак.
— Малък е, но изглежда е достигнал до стената — каза Латаша.
— И аз мисля така. Някои от коремните тумори нарастват. Това е трагично доказателство, че хипохондриците се разболяват.
— Би ли могло да се разбере при изследване на червата?
— Без съмнение. Ако си е направила такова. В досието на Крейг пише, че непрекъснато е отказвала препоръките му да се изследва.
— Значи това може да я е убило, ако не е имала сърдечна криза?
— Евентуално. А при теб какво има?
— Свърших. Подезичната кост е непокътната.
— Добре! Защо не извадиш мозъка, докато приключа с корема? Така ще спечелим време. — Джак погледна към стенния часовник. Наближаваше осем и стомахът му къркореше. — Ще ме придружиш ли на вечеря? — извика той на Латаша, която в момента беше с гръб към масата.
— Да видим в колко ще свършим тук — отвърна му тя през рамо.
Джак реши да огледа коремната кухина.
— Трябва да му го призная на Харолд Лангли. Работата, която е свършил по Пейшънс Станхоуп, би била гордост и за древен Египет.
— Да си кажа право, нямам голям опит с балсамирани трупове, но състоянието на този тук е много по-добро, отколкото очаквах.
Джак опипа черния дроб и огледа за метастази в дебелото черво. Не откри такива и направи серия срезове през органа, но той изглеждаше чист. Знаеше, че би могъл да намери нещо под микроскоп, но това щеше да стане на по-късен етап.
Двайсет минути по-късно, след като бяха взети проби от мозъка и от различни други органи, двамата патолози насочиха вниманието си към сърцето. Джак отстрани белите дробове и сега сърцето стоеше във ваничката пред него.
— Май най-интересното е запазено за накрая — каза той, докато нетърпеливо го гледаше и се питаше какви ли тайни крие. Цветът на мускулната тъкан беше сив, но хлъзгавата повърхност на мастната тъкан изглеждаше леко кафеникава.
— Това ще е десертът — потри ръце ентусиазирано и Латаша.
— Напомня ми за един случай, който правих преди половин година. Беше жена, която колабирала в магазина „Блумингдейлс“ — сърцето й не могло да бъде стимулирано от външен пейсмейкър, точно както при Пейшънс Станхоуп.
— И какво откри тогава?
— Значително стеснение в развитието на задната низходяща коронарна артерия. Както изглежда, един малък тромб внезапно бе извадил от строя доста солидна част от проводящата система на сърцето.
— И сега ли очакваш нещо подобно?
— Във всеки случай тази вероятност стои високо в списъка ми — отвърна Джак. — Но си мисля, че ще открием някаква аномалия в преградата, която аномалия е причинявала връщане на кръвта в посока отдясно наляво, на което се дължи и цианозата. — След това добави: — Боя се обаче, че с това няма да установим защо някой толкова настоятелно не иска да открием нищо.