— Не знам точно. Но ми хрумват разни мисли, в които може и да има нещо. Смъртта на Пейшънс Станхоуп и съпротивата срещу желанието ми да направя аутопсия могат да са две напълно различни обстоятелства. Фасано и групата му може да стоят зад заплахите само по користни съображения. Но има нещо, което не ми се връзва. Защо ще стига чак до там, че да нахлува в дома ти, след което по най-тъп начин ще ме остави да извърша ексхумация-та? Имам чувството, че тези три действия са съвършено отделни и несвързани едно с друго. Фасано ме заплаши и ми каза защо го прави. Франко ми има зъб, елен като го ударих през зъбите, така че проблемът ми с него няма нищо общо с Пейшънс Станхоуп. Това оставя необяснено нахлуването в къщата ти.
— Май става доста сложно — въздъхна сестра му. — Ако Тони Фасано не стои зад заплахата над децата, тогава кой е?
— Представа нямам. Но се питах каква може да е мотивацията, ако не са замесени Франко и парите. Ясно е, че някой се опитва да ми попречи да разбера нещо, а кое е това нещо, което може да се разбере от една аутопсия? Или свръхдоза лекарство, или погрешно лекарство, дадено в болницата. Болниците са големи структури с много акционери, замесени са много пари.
— Това е лудост — категорично отхвърли идеята Алексис. — Болницата не може да е зад тероризирането на децата ми.
— Алексис, ти поиска от мен да дойда в Бостън и да помогна, което и правя.
— Но болницата?! — простена тя. — Заради това ли отиваш там?
— Да — призна той. — Изглежда ми логично. Направиха ми впечатление двама души от спешното отделение, с които разговарях във вторник. Те са прями и не хитруват. Искам отново да разменя по някоя дума с тях.
— Да не би да се каниш да ги питаш дали от болницата са направили огромната грешка да изпратят някакви типове, които да тормозят децата ми? Това са пълни глупости!
— Изказано по подобен начин, това наистина звучи нелепо. Но все пак ще го направя. Аутопсията не е приключила. Наистина, основното е направено, но са нужни токсикологичните резултати, а също така и микроскопските изследвания. Искам да знам какъв точно медикамент е даден на Пейшънс Станхоуп, за да го кажа на токсиколога.
— Е, това звучи по-приемливо, отколкото да обвиняваш болницата в опит да покрият нещо.
— Мисълта за свръхдоза или погрешно лекарство не е само моя. Искаш ли да чуеш?
— Слушам, но се надявам следващата ти идея да е по-смислена от първата.
Джак си помисли за някакъв саркастичен, духовит отговор, но се въздържа.
— Идеята, че болницата е предрекла сърдечната криза на Пейшънс Станхоуп и противопоставянето на аутопсията са две отделни, макари относително свързани обстоятелства. Ами ако и в двете са замесени едни и същи хора?
Настъпи дълга пауза, след което Алексис произнесе:
— Не съм сигурна, че те разбирам. Да не би да казваш, че някой е предизвикал сърдечна криза на Пейшънс Станхоуп и сега се опитва да попречи на аутопсията, за да не се разкрие?
— Точно това предполагам.
— Не знам, Джак. Звучи ми прекалено налудничаво. Да не би да имаш предвид Джордан Станхоуп?
— Той е първият, който ми идва на ум. Крейг каза, че Джордан и Пейшънс трудно можели да минат за любовна двойка и че Джордан би имал най-голяма полза от смъртта на съпругата си. Определено не си е губил времето за траур. От всичко, което знам, той и любовницата му са имали връзка още докато Пейшънс е била в картинката.
— Как може някой нарочно да причини на друг сърдечна криза?
— Като му даде дигиталин.
— Наистина не знам — каза Алексис несигурно. — Струва ми се доста пресилено. Ако Джордан е бил толкова виновен, сигурно нямаше да се захваща да повдига обвинение за лекарска небрежност и нямаше да подпише формулярите за ексхумацията.
— Мислих по въпроса — каза Джак, докато влизаше в паркинга на „Нютън Мемориал Хоспитал“. — Съгласен съм, че не изглежда разумно, но може би си нямаме работа с разумен човек. Може би Джордан е решил да го направи, за да покаже колко по-умен е от нас, останалите. Но тази хипотеза е твърде прибързана. Първо токсиколозите трябва да открият някакво лекарство в пробите. Ако открият нещо, тогава ще му мислим.
— За втори път употребяваш множествено число. Казваш го просто така, или имаш нещо предвид?
— Една съдебна патоложка от бостънския Патологически център ми помага много.
— Надявам се, че си говорил с Лори — каза Алексис. — Няма ли проблеми с това, че още си тук?
— Е, не е особено щастлива, но се справя.
— Не мога да повярвам, че утре се жениш.
— Нито пък аз. — Той се огледа, търсейки свободно място на паркинга. Фаровете му осветиха няколко врабчета. — Какво стана днес в съда?