— За какво точно лекарство говорите? — Усмивката на Джорджина увяхна, заменена от объркване.
— Изобщо — отвърна Джак. — Но най-вече за някой от по-новите фибринолитични или антитромбични агенти. Не знам; вие имате ли нещо общо с каквито и да било случайни изследвания, свързани с пациенти със сърдечни кризи? Просто съм любопитен. Не виждам нищо от това, за което говоря, тук. — Той размаха двата листа и ги подаде на Джорджина. Мат надзърна над рамото й.
— Всичко, което сме й дали, е написано — каза лекарката. Очите й отново потърсиха Мат за подкрепа.
— Така е — потвърди той. — Почти умираше, когато я докараха, мониторът показваше почти права линия. Единственото, което направихме, е да се опитаме да я реанимираме. Не сме се опитвали да я лекуваме от инфаркт на миокарда. Какъв смисъл имаше?
— И не е вземала дигитални?
— Не — отрече Мат. Не можахме да накараме сърцето й да направи и един удар, не реагира изобщо.
Джак премести поглед от Джорджина към Мат, после обратно. Дотук с идеята за свръхдоза или погрешно лекарство!
— Единствените лабораторни резултати в протокола от спешното са на кръвните газове. Правени ли са някакви други тестове?
— Когато вземаме кръв за изследване на кръвните газове, обикновено предписваме и кръвна картина плюс електролити. А при сърдечна криза — и биомаркери.
— Но ако е наредено да бъдат направени, тогава защо не се споменава за това в протокола на спешното? Резултатите от кръвните газове са тук.
Мат взе листовете от Джорджина и бързо ги прегледа, след което сви рамене.
— Не знам, може би, защото по правило се вписват в болничния картон, но тъй като е починала толкова бързо, не й е бил направен такъв. — Той отново сви рамене. — Предполагам, че не е записано тук, защото това е ордерът за всички, за които се предполага, че са с инфаркт на миокарда. Споменал съм, че натрият и калият са в нормата и някой е съобщил резултатите в спешното.
— Спешното отделение не е голямо — обясни Джорджина. — Тук рядко имаме смъртен случай.
— Може ли да се обадим в лабораторията и да видим дали те не могат да открият резултатите? — попита Джак. Не беше съвсем наясно какво да прави с това, което евентуално се открие и дали то изобщо има някакво значение, но се чувстваше длъжен да види докъде ще го отведе.
— Разбира се — каза Мат. — Ще се обадим да дойдат тук. А междувременно ние трябва да се връщаме на работа. Благодаря ви, че се отбихте. Странно е, че не сте открили никаква патология, но е приятно да научим, че не сме пропуснали да направим нищо, което да спаси живота й.
Пет минути по-късно Джак се озова в малкия офис на шефа на лабораторията във вечерната смяна. Беше едър, набит мъж с тежки клепачи, което му придаваше вид на хронично недоспал. Седеше пред монитора на компютъра си с облегната назад глава. Върху табелката на престилката му се четеше името Уейн Марш.
— Не намирам нищо под името Пейшънс Станхоуп — каза Уейн. Беше много любезен, когато му позвъниха от спешното и бе поканил Джак в кабинета си. Беше впечатлен от препоръките на Джак и ако бе забелязал значката на ревера му, на която пишеше Ню Йорк, то не го показа с нищо.
— Нужен ми е номер на отделението — обясни Уейн, — но ако не е била приета, не са й дали такъв.
— А ако опитаме чрез начина на плащане? — предложи Джак. — Все някой е платил за тези изследвания.
— Няма плащане в този час — отвърна Уейн, — но не казахте ли, че разполагате с копие от протокола на спешното? Трябва да има номер за приемане в отделението. Мога да опитам.
Джак му подаде листовете и мъжът натрака името.
— Ето го — каза той, когато цифрите се появиха на екрана. — Д-р Гилбърт е бил прав. Направили сме пълно изследване на кръвта с кръвно броене, електролити и обичайните кардиологични биомаркери.
— Кои точно?
— Правим кардиоспецифичен тропонин „Т“ при пристигане в спешното и повтаряме на шестия и дванадесетия час.
— Всичко ли беше нормално?
— Зависи какво смятате за нормално — каза Уейн. Той обърна монитора така, че Джак да може да вижда, след това посочи секцията с кръвното броене. — Тук има леко до умерено повишаване на белите кръвни телца, което може да се очаква при сърдечна криза. — Пръстът му продължи надолу към електролитите. — Калият е на горната граница на нормата. Ако беше жива, щяхме да го проверим по очевидни причини.
Джак потръпна вътрешно при споменаването на калия. Ужасяващият епизод с Лори по време на болничния й престой заради извънматочната бременност, когато й бяха инжектирали калий, все още беше пресен в паметта му, макар да бе изтекла година. Очите му случайно се спряха върху биомаркерните резултати. За негова изненада тестовете бяха отрицателни и той веднага обърна внимание на Уейн върху факта. Пулсът му се учести. Дали не бе попаднал на нещо важно?