— И все пак има някакви противоречия — каза Джак, като си спомни убедителните възражения на Алексис срещу това, че Джордан е лошият тип, — но като цяло съм съгласен, колкото и изтъркано да звучи.
— Кога ще дойдеш?
— Колкото мога по-бързо. На път съм. Защо не започнеш с пицата, докато е гореща?
— Ще те почакам — каза Латаша.
— Не съм сигурен, че ще ям. Чувствам се така, сякаш съм изпил десет кафета.
Той затвори телефона и погледна за часа. Беше почти десет и половина, което означаваше, че приятелят на Латаша скоро щеше да пристигне в токсикологичната лаборатория. Джак се надяваше да има достатъчно свободно време, тъй като работата можеше да отнеме и цяла нощ. Нямаше илюзии за способността на токсикологията да открива отрови. Не беше толкова лесно, колкото медиите често го изкарваха. За висока концентрация на обичайните медикаменти обикновено нямаше проблем, но за незначителни количества от голям брой токсини и смъртоносни съединения, които можеха да убият човек в много малки дози, беше като да намериш игла в копа сено.
Той спря на един светофар и нетърпеливо забарабани с пръсти по волана. Горещият влажен въздух се усещаше през липсващото стъкло. Джак бе доволен, че е отишъл до болницата, макар сега да се чувстваше притеснен от идеята, че болницата прикрива нещо. Въпреки това осъзна, че идеята непряко го е накарала да си зададе въпроса дали Пейшънс Станхоуп е прекарала сърдечна криза.
Светофарът светна зелено и той продължи. Проблемът беше, че е напълно възможно и да е имала сърдечна криза. Уейн бе признал, че дори с прехваления му анализатор процентът на погрешен отрицателен резултат е по-висок, отколкото на погрешния положителен. Той въздъхна. В този случай нищо не беше просто и недвусмислено. За пореден път се доказваше, че Пейшънс Станхоуп е била проблемна пациентка, дори и след смъртта си, което му напомни любимата му шега: Каква е разликата между адвоката и проститутката? Проститутката спира да те чука, когато умреш. Според Джак, Пейшънс притежаваше дразнещото адвокатско постоянство.
Докато шофираше, той се сети, че е обещал да мине и да провери как е Крейг, който сигурно бе потънал в дълбок алкохолен сън. Не беше очарован от идеята и по негова преценка нямаше ни най-малка опасност зет му да посегне на живота си, още повече, че беше отличен лекар и много добре познаваше въздействието на лекарствата, които пиеше. От друга страна, ако се отбиеше в къщата на сестра си, можеше да провери що за биомаркер е използвал Крейг и дали не е с изтекъл срок на годност. Докато не знаеше това със сигурност, не би могъл да реши дали съществува някакъв шанс резултатът да е бил фалшиво позитивен.
21.
Бостън, Масачузетс
Петък, 9 юни 2006 г.
1:30 ч.
Почти пет минути Джак бе гледал стрелките на стенния часовник, докато те неумолимо се движеха. Той си пое въздух дълбоко. Не бе осъзнал, че е сдържал дъха си през последните секунди. Оставаха точно дванадесет часа до времето, когато щеше да се ожени и всичките тези години, през които бе избягвал събитието, щяха да станат история. Изглеждаше невероятно. Беше свикнал да е сам. Дали щеше да е способен за брак и да мисли за двама души, вместо за един? Не знаеше.
— Добре ли си? — попита Латаша, като го върна към реалността, хващайки го за ръката.
— Да, добре съм — избъбри той. Беше го стреснала.
— Помислих, че си получил удар. През последните пет-шест минути нито едно мускулче по лицето ти не мръдна. Ти дори не мигна! Какво те е хипнотизирало така, по дяволите?
Макар да бе твърде сдържан по отношения на личния си живот, Джак й каза какво се върти в ума му. Сам се изненада на реакцията си, макар тази жена да го привличаше силно. Бяха работили заедно в продължение на шест часа и се бяха сближили съвсем естествено. Когато бе пристигнал в Бостънския патологически център, бяха отишли в помещение, което трябваше да мине за библиотека, но повечето рафтове бяха празни. Най-силно доминиращата вещ бе голяма маса, върху която Джак разхвърля папките по процеса срещу Крейг, така че да намира лесно всичко, което му потрябва. В най-далечния край на масата имаше няколко отворени кутии от пица, картонени чинии и големи чаши. Никой от тях не посегна повече към храната. И двамата бяха погълнати от загадката Пейшънс Станхоуп.
Бяха внесли също двойния стереодисектиращ микроскоп, и седнали от двете страни на масата, бяха прекарали няколко часа в разглеждане на коронарните артерии. Както големите, така и отдалечените кръвоносни съдове бяха нормални и чисти.
Последният етап беше микроскопското изследване. Бяха взели проби от всички области на сърцето. Преди Джак да пристигне, Латаша беше направила серия замразени сегменти от малки проби и веднага след неговото идване двамата ги оцветиха и ги оставиха да изсъхнат.