Малко след това Алън Смитхам позвъня. Той, както изглежда, бе доволен да се чуе с Латаша, поне на Джак така му се стори от доста личния разговор, който бе принуден да изслуша, макар да се опитваше да се абстрахира. Добрата новина беше, че Алън е готов да помогне и пуска пробите за изследване веднага.
— Нямам никакви нови идеи — каза Джак в отговор на въпроса на Латаша за това какво се върти в ума му. Преди, когато бе заковал очи в стрелките на часовника и отсечените им движения го бяха хипнотизирали при мисълта за предстоящата му женитба, бе изненадан, че се е опитвал да измисля нови теории за Пейшънс.
— За съжаление, и на мен нищо не ми идва на ум — призна Латаша. — Вярно е, че се подигравах на доста от идеите ти, но не мога да не призная, че мислиш творчески.
Джак се усмихна.
— Може би, ако комбинираш онова, което съм ти казал с нещо от този материал тук, ще успееш да измислиш нещо — каза той и направи жест към масата. — От това може да се придобие пълна представа. Тук са клетвените показания за четирите пъти, когато свидетелите са били привиквани.
— Ще се радвам да ги прочета, само ми кажи кои според теб най-много биха могли да са ни от полза.
— Ако ще ги четеш, започни с показанията на Крейг Бауман и тези на Джордан Станхоуп. Като обвиняем и обвинител те са в центъра. Всъщност, искаше ми се да препрочета отново какво точно си спомнят за симптомите на Пейшънс. Ако е била отровена, както и двамата смятаме, и най-незначителните симптоми могат да са решаващи. Знаем, че някои отрови почти не могат да бъдат открити в сложния състав от химически вещества, които се съдържат в човека. И все пак, ще трябва да кажем на Алън какво да търси, за да има шанс да го открие.
— Къде са клетвените показания на д-р Бауман и на господин Станхоуп?
Джак ги взе и й ги подаде. Бяха солидни купчини.
— Мили боже! — възкликна тя, когато усети тежестта им. — Какво е това, да не е „Война и мир“? Колко страници има тук?
— Показанията на Крейг Бауман продължиха дни наред. Записана е всяка негова дума.
— Не съм сигурна, че мога да се преборя с тази грамада в два през нощта — поклати глава младата жена и остави шумно дебелите папки на масата пред себе си.
— Вътре са предимно диалози с много интервали между тях. Бързо би могла да прехвърлиш по-голямата част.
— Какво търсят тук тези научни репринти? — Тя вдигна малка купчинка от научни публикации.
— Д-р Бауман е водещият автор в повечето от тях и съавтор в останалите. Адвокатът му беше решил да ги представи като поддържащи свидетелства за отношението на Крейг към медицината, с цел да неутрализира твърденията на обвинението.
— Спомням си тази, когато излезе — каза Латаша и вдигна една от статиите на Крейг, която бе публикувана в „Ню Инглънд Джърнъл ъф Медисин“.
Джак за пореден път бе впечатлен.
— Намираш време да четеш такива трудно смилаеми неща?
— Не са трудно смилаеми — възрази с усмивка тя. — Мембранната физиология е ключ към почти всяка област на медицината в наше време, особено във фармакологията и имунологията, както и при инфекциозните заболявания и рака.
— Добре, добре! — отбранително вдигна ръце Джак. — Вземам си думите назад. Проблемът ми е, че съм завършил медицинското училище в миналия век.
— Неубедително извинение — каза Латаша и прелисти някои от документите по процеса. — Функционирането на натриевите каналчета е в основата на мускулната и нервната функция. Ако те не работят, нищо не работи.
— Разбрах — каза Джак. — Ти си имаш своя гледна точка.
В този момент клетъчният телефон на Латаша звънна. В тишината резкият звук накара и двамата да подскочат.
Латаша погледна екранчето на телефона си и го отвори.
— Какво става? — започна тя без предисловия.
Джак се опитваше да чуе гласа от другата страна на линията, но не можеше. Предполагаше, че е Алън.
Разговорът беше подчертано кратък. Латаша каза само:
— Имаш го!
След това затвори и се изправи.
— Кой беше? — не се сдържа Джак.
— Алън. Иска да отидем в лабораторията му, която е точно зад ъгъла. Мисля, че си струва усилието, щом го занимаваме с нашите работи. Съгласен ли си?
— Шегуваш ли се? — попита той реторично. Отблъсна назад стола си и се изправи.
Не беше осъзнал, че офисът на Бостънската патология се намира в периферията на огромния комплекс на Градския медицински център. Въпреки часа, двамата се разминаха с доста служители, докато се движеха между многото постройки. Не изглеждаше никой да бърза, всички се радваха на топлия, мек въздух. Уж беше пролет, а нощта бе като лятна.