Токсикологичната лаборатория се намираше през две алеи, представляваше нова осеметажна сграда от стъкло и стомана.
В асансьора към шестия етаж Джак погледна Латаша. Тъмните й очи бяха приковани в дисплея за етажите и върху лицето й се бе изписала голяма умора.
— Извинявам се предварително, ако кажа нещо неподходящо — каза той, — но ми се струва, че това подчертано усилие на Алън Смитхам да е толкова съпричастен на нашия случай, е, защото не отговаряш на чувствата му.
— Може би — каза тя неопределено.
— Надявам се, че като приемаш помощта му не се поставяш в неудобна позиция.
— Мисля, че мога да се справя — отговори тя с тон, който трябваше да означава, че слага край на дискусията.
Лабораторията бе като произведение на изкуството и почти пуста. Освен самият Алън, се виждаха само още двама души, лаборантите, които се занимаваха с нещо в отсрещния край на огромното помещение. Имаше три редици плотове, които пъшкаха под тежестта на чисто новите прибори и апарати.
Алън бе един удивително изглеждащ афроамериканец с ниско подрязани мустаци и остра козя брадичка, която му придаваше заплашителен мефистофелски вид. За впечатляващия му вид допринасяше и солидната му мускулеста фигура, едва прикрита от бяла лабораторна престилка с навити нагоре ръкави, облечена върху плътно прилепнала към тялото черна тениска. Кожата му напомняше лакиран махагон, една-две нотки по-тъмна от тази на Латаша. Очите му блестяха, когато ги спря върху старата си приятелка от колежа.
Латаша представи Джак и двамата се ръкуваха здраво, разменяйки бързи погледи. Едрият мъж изобщо не се опитваше да крие, че се интересува единствено от Латаша, обръщайки към нея широката си усмивка, разкриваща безукорни бели зъби.
— Не се дръж като на чуждо място, красавице — каза той и посочи с ръка към малкия си удобен офис. После се приближи до бюрото си и седна, докато двамата му посетители се отпуснаха в столовете срещу него.
— Лабораторията ви е впечатляваща — каза Джак и посочи с палец зад гърба си. — Но сякаш не й достига персонал.
— Само за тази смяна — каза Алън, като продължаваше да се усмихва на Латаша. — Що се отнася до персонала, разликата между нас и дневната смяна е като нощта и деня. — Той се засмя на шегата си. Джак си помисли, че не му липсва самочувствие.
— Какво откри в нашите проби? — прекъсна го нетърпеливо Латаша.
— А, да — кимна той и събра пръстите си в колибка. — Оставила си ми съвсем оскъдна информация в бележката си. Разбрах, че пациентката е починала при сърдечна криза приблизително преди осем месеца. Била е балсамирана, погребана и сега ексхумирана. Искате да изключите вероятността смъртта да е настъпила в резултат на лекарство.
— Нека го кажем по-кратко — прекъсна го отново Латаша. — На пръв поглед смъртта изглежда естествена. Ние искаме да разберем дали не става дума за убийство.
— Окей — произнесе Алън, сякаш обмисляше следващите си думи.
— Какъв е резултатът от изследването? — попита Латаша. — Защо го увърташ?
Джак изпита неудобство от резкия й тон. Все пак този човек тук им правеше огромна услуга! Беше напълно ясно, че е имало нещо между тях, което той не знаеше и не искаше да знае.
— Искам да съм сигурен, че ще интерпретираш резултата коректно — произнесе Алън отбранително.
— И двамата сме съдебни патолози — сопна му се Латаша. — Мисля, че сме достатъчно осведомени за ограничеността на токсикологичното изследване.
— Достатъчно осведомени, за да знаете, че прогностичната стойност на един отрицателен тест е само четири процента? — вдигна вежди той. — Като това се отнася за наскоро починал, небалсамиран труп.
— Значи искаш да кажеш, че токсикологичният резултат е отрицателен?
— Да. Съвсем определено е отрицателен.
— Мили боже, това е истинско мъчение. — Латаша завъртя очи.
— Какви лекарства откри изследването ви? — попита Джак. — Има ли наличие на дигитални?
— Има дигитални — изправи се в стола си чернокожият мъж и му подаде лабораторното изследване.
Джак плъзна очи по листа. Беше изумен от количеството открити лекарствени вещества.
— Какви методи използвате?
— Комбинация от хроматография и ензимен количествен анализ.
— Имате ли газова хроматография, масспектрометрия? — попита Джак.
— Имаме масспектрометър и още как! — отговори гордо Алън. — Но ако ме карате да използвам тежката артилерия, трябва да ми обясните какво точно да търся.