— В момента можем да кажем само най-общо — каза Джак. — Предвид симптомите, за които е съобщено, че има пациентката, ако бяха намесени лекарства или отрови, щяхме да търсим някакво вещество, способно съществено да понижи сърдечния ритъм и да не се повлиява от каквито и да било опити за стабилизиране, а също така и препарат, потискащ дихателната активност, тъй като е установено, че тя вече е била посиняла.
— Продължавате да ми говорите за потенциални лекарства или отрови — каза Алън. — Без нещо по-конкретно, направо ме молите да направя чудо!
— Знам — кимна Джак. — Но с Латаша ще се върнем назад и ще си понапрегнем мозъците, пък дано измислим подходящи кандидати.
— Най-добре го направете — каза Алън. — В противен случай сигурно ще се окаже напълно безплодно начинание.
Първо трябва да разбера какво да изключа от тези балсамиращи течности.
— Знам — повтори Джак.
— И защо подозирате убийство? — попита Алън. — Ако не възразявате на въпроса ми…
Латаша и Джак си размениха погледи, питайки се какво могат да кажат.
— Направихме аутопсия преди няколко часа — каза Латаша. — Не открихме нищо. Няма сърдечна патология, което на свой ред е необяснимо като се има предвид цялата история.
— Интересно — промърмори Алън замислено. Той впери очи в Латаша. — Значи искате от мен да свърша всичката тази работа, да ангажирате цялата ми нощ и отгоре на всичко да действам тайно? Това ли ми казваш?
— Много ясно! — сопна се Латаша. — Какъв ти е проблемът? Защо иначе щяхме да стоим тук?
— Нямах предвид теб и доктора. — Той посочи към Джак, след това към нея. — Имах предвид теб лично.
— Да, добре, исках точно ти да го направиш — разпери ръце тя и се изправи.
— Окей. — По лицето му се появи намек за усмивка.
Латаша излезе от кабинета.
Изненадан от внезапния край на срещата, Джак стана и затърси визитна картичка.
— В случай, че искате да ме питате нещо — каза той и я остави на бюрото. След това взе една от тези на Алън. — Оценявам помощта ви. Благодаря.
— Няма проблем. — Върху лицето на мъжа още се виждаше слабата усмивка.
Джак откри Латаша в коридора. След малко асансьорът пристигна и те се качиха.
— Краят май беше малко прибързан — каза той, като се преструваше, че не я гледа.
— Да, направо ми лазеше по нервите.
— Усетих, че няма проблем със самочувствието.
Тя се разсмя и градусът на напрежението спадна.
Двамата излязоха от сградата. Беше почти три през нощта, но по улиците още се срещаха хора. Когато приближиха офиса на патолозите, Латаша заговори:
— Предполагам, че се чудиш защо съм се държала толкова грубо.
— Мина ми нещо подобно през ума — призна Джак.
— Алън и аз бяхме близки през последната година в колежа, но се случи нещо, което ми помогна да прозра същността на характера му, а той не ми хареса. — Тя отключи входната врата и махна на човека от охраната. Докато се изкачваха по стъпалата, продължи: — Изплаших се, че съм бременна. Когато му казах, той ме изостави. Не можах дори да му се обадя, така че го отписах. Иронията е, че не бях бременна. През последната година, когато разбрал, че работя тук, той се опита да се съберем отново, но аз вече не искам. Съжалявам, ако поведението ми в кабинета му те е накарало да се почувстваш неловко.
— Не е нужно да се извиняваш — каза Джак. — Както ти казах по пътя за насам, надявам се приемането на помощта му да не ти причини проблеми.
— През всичките тези години си мислех, че съм успяла да го превъзмогна напълно. Но когато го видях, си спомних отново онзи епизод.
Вървяха към библиотеката. Купчината документи си стоеше точно така, както я бяха оставили.
— Какво ще кажеш да хвърлим поглед на слайдовете, които оцветихме? — предложи Латаша.
— Може би трябва да се прибереш и да поспиш — възрази Джак. — Няма причина да будуваш цяла нощ. Оценявам помощта и компанията ти, но ти направи и без това твърде много.
— Няма да се отървеш от мен чак толкова лесно. — Тя се засмя. — Още в медицинското училище разбрах, че ако е прекалено късно, за мен е по-добре да не си лягам изобщо. Освен това искам да разрешим този случай.
— Ами аз мисля, че трябва да прескоча до Нютън.
— Да се върнеш в болницата?
— Не-е. Да отида в къщата на Бауман. Казах на сестра ми, че ще се отбия у тях, за да проверя дали съпругът й не е изпаднал в кома. Заради депресията, в която е изпаднал, напоследък смесва малцово уиски със сънотворни хапчета.
— Боже! — възкликна Латаша. — Аутопсирала съм няколко души с подобни навици.
— Да ти кажа честно, не смятам, че трябва да се притеснявам много — каза Джак. — Той е такъв тип, че мисли прекалено много за себе си. По-скоро ми се иска да отида у тях, за да проверя биомаркерните тестове, които е използвал при Пейшънс, и да разбера дали има някаква реална причина да се допусне, че тестът е бил фалшиво позитивен. И ако случаят е такъв, значи смъртта не е настъпила по естествен начин.