Сравнително спокоен, Джак пъхна ключа в ключалката. Не се опитваше да влезе незабелязано, но в същото време предпочиташе да не среща Крейг. Точно в този момент се сети за алармената система. Опита се да си спомни кода, но му отне известно време, докато се сети. След това се запита дали трябваше да натисне друг бутон след кода. Не знаеше. Превъртя ключа. Механизмът прозвуча шумно в нощната тишина.
Той влезе вътре и погледна таблото на алармата. За щастие, предупредителното бръмчене, което бе очаквал, не се чу, но той изчака малко, за да е сигурен. Алармата беше изключена. Зелената точица светлина предполагаше, че всичко е наред. Джак затвори бързо входната врата. Едва тогава долови глухия звук на телевизора, който се чуваше от голямата стая. От същата посока идваше и малкото светлина от иначе тъмния коридор.
Като предположи, че Крейг сигурно е заспал пред телевизора, Джак тръгна по коридора и влезе в голямата стая. Крейг не беше вътре. Телевизорът върху камината бе включен на новинарския канал на кабелната мрежа и лампите тук светеха, докато кухнята и трапезарията бяха тъмни.
На масичката за кафе пред дивана стоеше почти празната бутилка от скоч, една старомодна чаша и дистанционното на телевизора. По навик Джак се приближи, взе дистанционното и изключи апарата. След това излезе в коридора. Огледа стълбището за нагоре, после се обърна към стъпалата, които водеха към кабинета. Откъм прозорчето на кабинета идваше светлина от уличната лампа.
Джак се запита какво да направи първо: да види как е Крейг или да провери биомаркерното устройство. Не се колеба дълго. В такива случаи, когато му се налагаше да реши нещо, обикновено избираше да свърши първо по-малко привлекателната задача и в този случай точно това го смущаваше. Не, защото смяташе, че ще е трудно, но знаеше, че ако тръгне към стаята си, рискува да се срещне със зет си, което не му се искаше по редица причини. Най-важната беше, че той не би възприел присъствието на Джак като услуга. Всъщност това по-скоро би го ядосало и раздразнило.
Джак погледна към тъмното стълбище. Никога не се беше качвал на втория етаж и нямаше представа къде трябва да е спалнята. Тъй като не искаше да пали осветлението, той се върна в кухнята. От опит знаеше, че повечето семейства имат чекмедже, в което държат различни принадлежности и дреболии. Очакваше да открие измежду тях фенерче.
Излезе, че е до голяма степен прав — само дето семейство Бауман държаха фенерчето в помещението с пералнята, а не в кухнята. Той го взе и провери дали работи — силният лъч проби тъмнината, което го накара да го изключи. Насочи се към стълбите и започна да се изкачва предпазливо. Озова се на горната площадка и се огледа. От двете страни на коридора имаше врати, всичките затворени. Посегна към първата и натисна леко бравата. Вратата се открехна достатъчно, за да прекрачи вътре. Включи фенера и ярък сноп светлината обля стаята. Това определено не беше родителската спалня; от по-старите, снимките, украшенийцата и разхвърляните дрехи бързо ставаше ясно, че е стаята на Трейси. Той отстъпи назад, канейки се да премине към следващата врата, когато забеляза в дъното на коридора една двойна врата. Понеже всички останали бяха единични, това го накара да си помисли, че сигурно става дума за спалнята на родителите. Забърза нататък, прикрил с ръка стъклото на фенера, и отвори дясното крило. Краката му потънаха в дебел килим и той остана за известно време на място, без да мърда. Напрегна се да долови дишането на Крейг, но стаята бе тиха.
Лъчът на фенерчето обиколи стаята. В мрака се открои широко легло. В единия му край лежеше Крейг.
Джак продължи да стои на едно място, питайки се какво да направи, за да се увери, че Крейг е добре. До този момент не се бе замислял по въпроса, но сега, след като бе тук, трябваше да го направи. Да събуди зет си бе най-сигурното, но този вариант не му хареса. Можеше да се приближи до леглото и да се вслуша отблизо в дишането на зет си. Ако изглеждаше нормално, щеше да означава, че всичко е наред, макар и далеч от научната практика.
Той изключи светлината и прекоси помещението, като се движеше по памет. Оскъдната светлина, идваща от улицата, бе достатъчна, за да избегне сблъсъка с мебелите. Застана до леглото и отново се напрегна да чуе съскащия звук от дишане. Стаята беше мъртвешки тиха. Той усети, че адреналинът му се покачва. Крейг не дишаше!
22.
Нютън, Масачузетс
Петък, 9 юни 2006 г.
3:25 ч. след полунощ
Следващите няколко секунди му се губеха. Мигът, в който осъзна, че зет му не диша, той се втурна с намерението да заобиколи леглото. Щеше да дръпне завивката, да прецени статуса на мъжа и да започне изкуствено дишане, ако се налагаше.