— Погледни го откъм положителната страна — каза Латаша. — Уверил си се напълно, че зет ти не е изпаднал в кома, нали така?
Той се усмихна кисело.
— Какво стана с биомаркерното устройство? Откри ли нещо?
— Нищо, което да увеличава вероятността тестът му да е фалшиво позитивен. Май ще се наложи да се примирим, че това е резултатът.
— Предполагам, че това е добре. Изключва голямо количество потенциални смъртоносни агенти. — Очите й се преместиха към книгите, които бе подредила около себе си.
— Май си доста заета?
— Нямаш и най-отдалечена представа до каква степен. Хрумна ми една идея, след като изпих няколко диетични коли. Беше нещо като сериозен преговор на курса по токсикология. Не съм разгръщала тези страници от деня, в който си взех изпита по съдебна патология.
— Ами Алън? Да не би да ти се е обаждал?
— Няколко пъти, за да съм точна. Но това е добре. Колкото повече слушам гласа му, толкова по-лесно ми е да се откъсна от старите спомени и да забравя гнева си.
— Той стигнал ли е до нещо?
— Не, за съжаление. Явно се опитва да ме впечатли, но знаеш ли? Няма случай, в който да направи нещо калпаво. Още от колежа знам, че е умен и че има специализации по химия, математика и физика, но не знаех, че е отишъл в МИТ, за да прави докторат. А това изисква по-големи способности, отколкото медицинското училище, където главното е постоянството.
— Каза ли ти поне какво е изключил?
— Повечето от обичайните кардиотоксични агенти. Освен това ми обясни някои трикове, които е използвал. Балсамиращите химикали затрудняват нещата с тъканните проби от сърцето и черния дроб, затова той се е съсредоточил върху течностите, където замърсяването е по-малко.
— Какво общо имат всичките тези учебници?
— Заех се да си припомня кардиотоксичните агенти, много от които, както научих, могат да причинят сърдечна криза или най-малкото да нарушат работата на сърдечния мускул, така че клинично да изглежда като криза, въпреки че запушване на сърдечните съдове няма. Което всъщност двамата с теб установихме при аутопсията. И което открих в замразените секции, които бяхме оцветили. Погледнах два слайда, след като ти излезе. Капилярите изглеждаха нормални. Оставих единия слайд в микроскопа в офиса, така че ако искаш можеш да му хвърлиш един поглед.
— Вярвам ти напълно — каза Джак.
— После преминах от чисто кардиотоксичните агенти към невротоксичните, тъй като много от тях действат по двата начина. Нямаш представа колко е интересно, особено като го свържеш с биотероризма.
— Чете ли показанията? — попита я Джак. Искаше му се да върне разговора на темата.
— Хей, не си се бавил чак толкова дълго. Мисля, че съм свършила доста работа. Дай ми да си почина!
— Времето ни изтича. Трябва да сме концентрирани.
— Концентрирана съм, човече — сопна му се Латаша. — Не съм си губила времето да уча неща, които всъщност вече знам!
Джак потърка лице, за да прогони умората, която му пречеше да мисли. Нямаше намерение да обижда Латаша.
— Къде казваш, че са диетичните коли? — попита той. — Май имам нужда от малко кофеин.
Тя посочи към коридора.
— В закусвалнята долу има автомат за продажба на напитки.
Когато металната кутийка изтрака в отвора на машината, Джак подскочи. Беше уморен, но в същото време напрегнат, без да знае защо. Може би, защото времето се изнизваше с шеметна скорост, а още нищо не бе ясно. Може би, защото се страхуваше от връщането си в Ню Йорк, а може би и заради двете. След като отвори кутийката, Джак се поколеба дали в сегашното му напрегнато състояние кофеинът е най-подходящото нещо? Но колебанието му не трая дълго и след малко той вече седеше на стола срещу Латаша, отпивайки от газираната течност.
— Още не съм прочела всички показания от начало до край — каза тя, — но ги прелистих, за да направя списък със симптомите на Пейшънс.
— Сериозно? — вдигна вежди Джак, видимо заинтересован. — Точно това се канех да направя.
— Предположих, още повече че го спомена, преди да се отправиш на злощастното си посещение към предградията.
— Къде е? — попита той.
Латаша сбърчи чело, докато разлистваше материалите, пръснати на масата пред нея. Най-сетне откри защипаните с кламер жълти листи, които търсеше, и му ги подаде.
Той отново се отпусна на стола. Симптомите бяха разделени на две основни групи: сутринта на осми септември и в късния следобед и ранната вечер. Първата група включваше коремни болки, засилваща се кашлица, горещи вълни, силна хрема, безсъние, главоболие, газове и обща тревожност. Във втората група попадаха болки в гърдите, посиняване, неспособност за говорене, главоболие, затруднено движение, трудности при седене, скованост, гадене с повръщане и обща слабост.