— Това ли е всичко? — Джак размаха листовете.
— Да не би да ти се струва малко? Прилича на повечето от пациентите ми през третата година в медицинското училище.
— Просто исках да съм сигурен, че всичките тези симптоми са споменати в показанията.
— Това са всичките, които успях да открия.
— Да се споменава някъде за обилно потене?
— Не, не намерих такова нещо, макар специално да търсих.
— Аз също — кимна Джак. — Потенето е толкова типично за сърдечна криза, че направо не повярвах, когато не го открих при първото четене. Реших, че съм го пропуснал по някакъв начин.
Погледът му отново се върна върху листовете. Бедата беше, че се създаваше впечатлението, че всички симптоми са еднакво важни и това правеше трудно да се прецени доколко всеки от тях има отношение към клиничното състояние на болната. Сковаността, например, не означаваше нищо без описание на локализация, обхват и продължителност и дали се има предвид липса на усещане, с други думи — парализа. По тази причина Джак не можеше да реши дали сковаността е с неврологичен или кардиоваскуларен произход.
— Знаеш ли кое ми се видя най-интересно в токсикологията? — каза Латаша, докато се ровеше в един дебел учебник.
— Не. Какво? — попита Джак разсеяно. В момента се опитваше да реши дали трябва да прочете отново показанията и да види как са окачествени споменатите симптоми.
— Влечугите — отвърна тя. — Питам се как се появява отровата им и защо е толкова различна по сила.
— Любопитно е, да — промърмори той, отвори показанията на Джордан и започна да прелиства страниците, за да намери онази част, която се отнасяше до събитията от осми септември.
— Съществуват два вида змии, чиято отрова съдържа много силен специфичен кардиотоксин, способен да причини директна миокардна некроза. Можеш ли да си представиш какво би направил на ниво сърдечни биомаркери?
— Сериозно? — Този път гласът на Джак прозвуча с внезапен интерес. — И какви са тези змии?
Латаша се пресегна към разтворения учебник по токсикология и го побутна към него, след което му посочи имената на двата вида змии в таблица, сравняваща силата на отровата им.
— Гърмящата змия от пустинята Мохаве и южната тихоокеанска гърмяща змия.
Джак се взря в таблицата. Двете змии бяха едни от най-отровните, изброени в списъка.
— Много интересно — кимна той. Интересът му изчезна така бързо, както се беше появил. Той побутна учебника обратно. — Само дето не става дума за отравяне. Пейшънс не е била ухапана от гърмяща змия.
— Знам. — Латаша взе учебника. — Просто четох за отровите, за да придобия представа за различните видове съединения, за които трябва да мисля. Искам да кажа, че ние търсим кардиотоксични.
— Аха — измърмори Джак. Беше се върнал към показанията и беше открил онази част, която търсеше. Той зачете съсредоточено.
— Всъщност, най-интересните отровни животни са група амфибии — продължи Латаша.
— Наистина — произнесе Джак, без изобщо да слуша. Беше прочел за коремната болка. Джордан беше казал, че е ниско, по-силно отляво, отколкото отдясно. Джак поправи записките на Латаша върху жълтия лист.
— Обаче колумбийските отровни копиеносни жаби държат първенството — продължи Латаша. — И имат мигновен ефект върху сърдечния мускул. Чувал ли си за батрахотоксин?
— Смътно — отвърна Джак. Беше намерил забележката за сковаността и от описанията на Джордан ставаше ясно, че не е било липса на усещане, а парализа, която е засягала ръцете и краката. Джак записа информацията върху жълтия лист.
— Най-лошата от всички отрови. Когато батрахотоксинът влезе в контакт със сърдечния мускул, той спира мигновено цялата му дейност. — Латаша щракна с пръсти. — В един момент сърдечните миоцити се съкращават, а в следващия, след вкарването на няколко молекули батрахотоксин, са блокирани напълно. Представяш ли си?
— Трудно е да се повярва — съгласи се Джак. Той намери пасажа, в който Джордан казваше, че Пейшънс имала чувството, че се откъсва от земята и се носи във въздуха. Побърза да си запише и тази информация.
— Отровата е по-скоро стероиден алкалоид, отколкото полипептид, каквото и да значи това. Открита е в няколко вида жаби, но онази, която е с най-висока концентрация, е наречена Phyllobates terribilis. Подходящо име, като се има предвид, че една малка жаба има достатъчно батрахотоксин, за да убие сто човека. Не е ли стряскащо?