Влязоха в кабинета. Беше си го представял облицован в тъмно дърво, с кожена гарнитура и аромат на скъпи пури, като първокласен мъжки клуб. Вместо това помещението изглеждаше западнало, с олющени стени, които плачеха за боя и нова мебелировка. Из въздуха се носеше неизтребимият мирис на цигари. Единствената скъпа вещ беше масивното бюро във викториански стил, зад което съдия Дейвидсън се настани в стола с висока облегалка. После се облегна назад, върху сключените си зад тила ръце.
Джак, Рандолф и Тони седнаха в евтините пластмасови столове, подредени в една редица пред бюрото, така че равнището на очите им оставаше значително по-ниско от това на съдия Дейвидсън. Това сигурно беше съвършено съзнателен ход на съдията, с който да демонстрира по-висшата си позиция. Съдебният репортер седна пред малка маса отстрани.
— Д-р Степълтън — започна съдията, след кратко въведение. — Господин Бингъм ми каза, че разполагате с оневиняващо обвиняемия доказателство.
— Не е съвсем точно — възрази Джак. — Думите ми бяха, че мога да представя подкрепящо доказателство, че д-р Бауман не е извършил грешка, както се твърди. Няма проявена лекарска небрежност.
— Това не означава ли, че доказателството е оправдателно? Или играем някаква игра на думи?
— Едва ли е игра — възрази отново Джак. — При тези обстоятелства говорим от една страна за оправдателно, а от друга — за инкриминиращо доказателство.
— Мисля, че трябва да обясните. — Съдията отпусна ръце и се наведе напред.
Джак отвори, без да бърза плика, който държеше, и извади отвътре три документа. Протегна се и ги остави на бюрото.
— Тази първа писмена клетвена декларация е подписана от лицензиран масачузетски погребален агент и потвърждава, че аутопсираното тяло е на Пейшънс Станхоуп. — Джак побутна напред втория лист. — Тази декларация пък потвърждава, че д-р Латаша Уайли, лицензиран масачузетски съдебен патолог, е участвала в аутопсията, оказвайки помощ при вземането на всички проби и транспортирането им до университетската лаборатория по токсикология, където ги е предала на д-р Алън Смитхам.
Съдията взе двата документа и закова очи в тях.
— Похвално… — промърмори той. После вдигна поглед. — И каква е последната декларация?
— Резултатите, до които стигна д-р Смитхам — отговори Джак. — Чували ли сте за отравяне с рибата фуку?
Съдията изпрати към посетителите си кратка, крива усмивка.
— Мисля, че ще е по-добре да говорите по същество, синко — рече той покровителствено. — Отвън ме чакат съдебни заседатели, които в момента мързелуват.
— Става въпрос за отравяне, от което хората умират след ядене на суши, приготвено с особен вид пушена риба. По понятни причини това се смята за почти изключено в Япония.
— Не ми казвайте, че според вас Пейшънс Станхоуп е умряла, понеже е яла суши — изгледа го съдия Дейвидсън.
— Бих искал случаят да е такъв — отвърна Джак. — Въпросната отрова се нарича тетродотоксин и представлява изключително интересно съединение. Много отровно. За да си представите, ще ви кажа само че е сто пъти по-смъртоносна от отровата на паяка „черна вдовица“. Микроскопично количество от нея, поето през устата, е в състояние да причини мигновена смърт. — Джак се протегна напред и плъзна третия лист към съдията. — Тази последна клетвена декларация, подписана от д-р Алън Смитхам, обяснява, че тетродотоксин е бил открит във всички проби, взети от Пейшънс Станхоуп, които той е изследвал, в количества, навеждащи на мисълта, че първоначалната й доза е била сто пъти по-висока от дозата, която би я убила.
Съдия Дейвидсън сканира с поглед документа, след което го подаде на Рандолф.
— Сигурно ще попитате: доколко надеждни са тестовете за тетродотоксин? — продължи Джак. — Отговорът е: изключително надеждни. Шансът за грешка е близък до нула, особено след като д-р Смитхам е използвал два напълно различни метода. Единият е хроматография на течности под високо налягане, последван от масспектрометрия. Другият е радиоимунографски количествен анализ при използване на специфично антитяло за молекулата на тетродотоксина. Резултатите са убедителни и могат да бъдат повторен.
Рандолф подаде декларацията на Тони, който я отблъсна раздразнено. Знаеше много добре какво означава това.
— Значи казвате, че мъртвата не е починала от сърдечна криза? — вдигна вежди съдия Дейвидсън.
— Не е починала от сърдечна криза. Починала е от тетродотоксично отравяне. А тъй като не е лечимо, времето на откарването й в болницата е напълно без значение. По същество от момента, когато е погълнала отровата, тя е била обречена.