— Няма да ме разстрои — отвърна Джак и се облегна в стола си. Не можеше обаче да се концентрира. Изведнъж му хрумна една идея. Седна рязко, бръкна в джоба на хавлията си и извади клетъчния си телефон.
Лори бе усетила припряното му движение и отвори очи.
— На кого звъниш?
— На Алексис — каза той. Сестра му вдигна, но му каза, че е на работа и не може да разговаря в момента.
— Имам само един кратък въпрос. Случайно да познаваш някакъв Ралф Ландръм от Бостън?
— Познавах го — отвърна Алексис. — Слушай, Джак, моментът наистина не е подходящ. — Ще ти се обадя след няколко часа.
— Защо говориш за него в минало време? — поинтересува се Джак.
— Защото почина — каза Алексис. — Беше пациент на Крейг и почина от лимфома преди една година.