— Сред скалите…
— Какво? — попита тихо Локлир.
Горат само завъртя глава и вдигна четири пръста.
— Може да са разбойници — прошепна Оуин.
— Говорят на моя език — рече Горат.
— В такъв случай значи ни дебнат по всички пътища — въздъхна Локлир.
— Какво ще правим? — попита Оуин. Горат извади сабята си и решително каза:
— Ще ги избием. — Пришпори коня напред и след мимолетно колебание Локлир го последва.
Оуин измъкна затъкнатия в колана жезъл, вдигна го като копие и подкара коня след тях. Секунда по-късно чу вик и видя един тъмен елф да се въргаля под копитата на коня на Горат. Останалите трима не позволиха да бъдат изненадани и чевръсто се закатериха по скалите, където конете не можеха да ги последват. Без да се двоуми и с движение, което изненада Оуин, скуайърът се изправи на седлото, скочи от препускащия кон и събори един от противниците от канарата, по която драпаше.
Вдясно от себе си Оуин зърна друг моредел, който бе вдигнал лъка си и посягаше към колчана на пояса си за стрела. Младежът пришпори коня си, замахна с жезъла и удари лъконосеца под коляното. Моределът тупна на земята и главата му се блъсна в един камък.
В същия миг конят на Оуин се уплаши и така подскочи, че го хвърли от седлото. Оуин извика и падна назад, но вместо в твърдата земя, се удари в нещо меко. Болезненият стон под него му подсказа, че се е озовал върху ранения моредел.
Оуин се дръпна като попарен и запълзя назад. В същия миг почувства удар в гърба и собственият му кон препусна покрай него и продължи в бесен галоп надолу по пътя.
— Чакай! — извика Оуин, сякаш можеше да го спре с вик.
Едва сега се сети, че схватката не е приключила и че поваленият на два пъти моредел се опитва да се изправи. Оуин се огледа за оръжие и зърна въргалящия се на земята лък. Наведе се, сграбчи го и го размаха като сопа, след което удари с все сила замаяния моредел по главата. Лъкът се строши, а главата на тъмния воин се отметна рязко назад и падна. Оуин не би могъл да се закълне, че нещастникът ще се изправи отново.
Младият магьосник се огледа и видя, че Локлир е приключил със своя противник, също както и Горат. Моределът се оглеждаше, сякаш търсеше още врагове. Накрая прибра сабята и заяви:
— Само тези бяха.
— Откъде знаеш?
— Това бяха мои сънародници — каза Горат и в гласа му се долови горчивина. — Необичайно е, че една толкова голяма група е стигнала така далеч на юг. — Той посочи вече загасващия огън. — Не са очаквали да ни срещнат тук.
— Тогава какво са правили? — попита Локлир.
— Може да са очаквали друг.
— Кого? — попита Оуин.
Горат се загледа към далечните върхове, сякаш виждаше нещо там, но мислите му явно бяха другаде.
— Къде ти е конят, Оуин? — попита Локлир.
Оуин погледна през рамо и отвърна:
— Някъде надолу по пътя, предполагам. Паднах от седлото.
Горат се засмя.
— Видях те, че тупна върху един от тях.
— Тръгвай бързо надолу — рече Локлир. — Трябва да го хванеш. Ако е поел обратно за Ламут, ще се наложи да яздим на смени, а не ми се ще да се бавим.
Оуин се затича по пътя, а Горат попита:
— Защо просто не го изоставим?
Локлир го изгледа, сякаш търсеше нещо в изражението му, после каза:
— Ние не постъпваме така.
Горат се изсмя подигравателно.
— Имам други впечатления за вашата раса.
— Тогава аз не постъпвам така.
Горат сви рамене.
— Това е друго нещо. — Той приклекна да огледа трупа в краката на Локлир и след няколко секунди каза:
— Ето нещо интересно.
И подаде някакъв предмет на Локлир.
— Какво о това? — попита Локлир. Беше лъскав многостенен камък, обгърнат в синкаво сияние.
— Снежен сапфир.
— Сапфир! — възкликна Локлир. — Голям колкото яйце?
— Това не е кой знае колко ценен камък — добави Горат. — Има ги много на север от Зъберите на света.
— И какво представлява? Амулет?
— Не е изключено, но когато нашите воини тръгват надалече, вземат само най-необходимото — оръжие, припаси, стрели, нищо повече.
— Тези може да не идват отдалеч — предположи Локлир. — Какво пречи да живеят някъде наблизо?
Горат поклати глава.
— Само шепа мои сънародници живееха южно от Зъберите на света — в околностите на Сивите кули, — но и те побягнаха на север, когато дойдоха цураните. Вече никой не живее толкова близо до Горчивото море. Не, макар да не са от моя клан, тези моредели със сигурност идват от Северните земи. — Той прибра камъка в кесията си и продължи да претърсва убитите.
Измина доста време и най-сетне Оуин се появи, повел запъхтяния кон.