Сиди се усмихна.
— По-късно ще обсъдим този въпрос. Първата ни задача е да спипаме Мечището. Успеем ли да го изкараме от играта, тогава ще обсъждаме окончателната участ на талисмана. Ела, да побързаме. Времето ни е малко и Мечището със сигурност ще стигне Халдонова глава преди нас.
Уилям разтърси глава. Усещаше, че има нещо, за което трябва да попита Сиди, но не можеше да си спомни какво точно. Каквото и да беше обаче, Сиди бе прав за едно: Мечището трябваше да бъде спрян и за целта от тях се искаше по някакъв начин да му отнемат амулета.
Яжара опря тоягата си в земята и вдигна ръка. В дланта й се появи топка от алена светлина, която озари най-близкия скелет. Създанието спря и започна да трепери.
Солон вдигна чука, нарисува с другата си ръка някакъв неразгадаем знак във въздуха и произнесе тихо заклинание. Още двама от воините-скелети спряха, после се извърнаха и закуцукаха обратно, сякаш искаха час по-скоро да се отдалечат от монаха.
Оставаха шестима.
Солон се хвърли в атака, вдигнал бойния чук. Първият от скелетите вдигна щита си и отби удара. Звънът на метал отекна надалеч в пещерата. Битката започна.
Скелетът, който Яжара бе поразила с алената сфера, лежеше на земята и се гърчеше. Тя насочи вниманието си към следващия. Вдигна жезъла и го размаха, но скелетът парира удара й с щита и се опита да я промуши с дългата си крива сабя. Тя едва успя да отскочи и изведнъж осъзна, че стената е само на няколко крачки зад нея. Позволеше ли да я притиснат към нея, щеше да се озове в капан. Опита да се измъкне наляво, за да си осигури достатъчно свободно пространство, в което да маневрира.
В началото Кендарик само се отбраняваше, но след първите няколко удара смени тактиката, хвърли се на пода и се претърколи. Успя да закачи с крак глезена на противника си и скелетът изгуби равновесие, след което рухна на земята. Кендарик го изрита с всичка сила — имаше чувството, че рита желязо, но бе възнаграден от хрущящ звук на строшена кост.
Докато се надигаше, върху него се нахвърли друг скелет и едва не му отсече главата. Кендарик побягна, но се блъсна в поредното от зловещите създания и отхвърча назад. Препъна се и отново се озова на земята.
В този миг на сцената се появи Солон — замахна с чука, строши на парчета черепа на един от скелетите и полюшващото се създание се разпадна.
Кендарик се извърна и задраска отчаяно по импровизираната костница. Солон му обърна гръб и с отработено и бързо движение покоси следващия скелет. След това сграбчи Кендарик за яката и го изправи.
— Размърдай се, нещастнико! — кресна той. — И престани да ми се мотаеш в краката! Обаче много внимавай да не те убият! Трябваш ни, затова бъди така добър да се пазиш. — Избута Кендарик настрани и строши щита на следващия воин.
Джеймс се дуелираше с друго от призрачните създания, което едва ли можеше да се мери с него по фехтовачески умения. Проблемът обаче беше, че не можеше да му направи нищо. Рапирата му отскачаше от костите, без да оставя следа. Рано или късно скуайърът щеше да се измори и тогава скелетът щеше да го довърши.
Джеймс се озърна и видя, че Яжара си е осигурила известна преднина пред врага, който я гонеше, но че зад нея се приближава друг.
— Внимавай — зад теб е! — извикай Джеймс.
Тя се извърна, отби удара с железния наконечник на тоягата си, после замахна ниско и успя да подкоси призрачния воин. Скелетът се просна на пода със зловещо тракане на кокали.
Изведнъж на Джеймс му хрумна нещо.
— Повалете ги! — извика той. — Спъвайте ги!
Яжара развъртя отново тоягата и препъна и втория скелет, който креташе към нея. Джеймс направи лъжливо движение нагоре, но удари ниско, шмугна се между краката на противника си, сграбчи бедрените му кости и го прекатури назад. Веднага след това се извъртя, скочи високо във въздуха и се стовари върху черепа с цялата тежест на ботушите си. Цялото му тяло се разтресе от удара, но изпод обувките му долетя хрущящ звук, оповестяващ, че и този противник е вън от играта.
Кендарик пълзеше като рак, свиваше се под ударите и се претъркулваше от една страна на друга. Яжара последва примера на Джеймс и разби черепа на единия от повалените скелети, докато другият опитваше да се изправи на крака.
Джеймс изтича при нея, изрита отзад надигащия се скелет, а тя замахна и нанесе съкрушителен удар по черепа му. Джеймс огледа помещението.
— Намалихме ги с трима!
— С четирима! — поправи го Солон, докато разбиваше поредния череп с тежкия си чук.