В следващия миг двамата с Кендарик отстъпиха. Скелетът направи безуспешен опит да ги последва, но се залюля, залитна напред и рухна в краката на Солон. Кендарик се поколеба, после се наведе и дръпна металния шлем от главата на скелета. Миг по-късно чукът на Солон се стовари с отчаяна сила върху голата кост.
Чу се сух пукот и черепът на призрачния воин се разхвърча на парчета. Скелетът замря неподвижно сред прахоляка на пода.
Яжара вече се приближаваше към противника на Джеймс. Облян в пот, някогашният крадец прие подкрепата й с благодарност. Все още успяваше да удържа на дъжда от сипещи се удари, но силите му бяха на изчерпване.
Солон тръгна към неживия и подхвърли на Кендарик:
— Нямаме време да се занимаваме с втория скелет.
Кендарик кимна и стисна по-здраво сабята.
Зловещият магьосник вдигна ръка. От дланта му лумна сноп ослепително бяла енергия и Солон едва успя да отскочи от пътя й. Кендарик изтича напред и заби сабята си в тялото на магьосника.
Неживият го изгледа с презрение.
— Нищо не можеш ми стори, момче — изсъска той, протегна ръка и сграбчи Кендарик за рамото. — Сега вече си мой!
— Солон! — изкрещя уплашено Кендарик. — Не можем да го убием!
Яжара, която се опитваше да отвлече вниманието на втория скелет, за да даде възможност на Джеймс да го довърши, се обърна и извика:
— Сигурно и той е поставил душата си в някакъв съд!
— Но къде?! — Солон се огледа объркано. Яжара зашари отчаяно с поглед из помещението.
— Може да е навсякъде. В друга стая или в… перлата!
Солон се хвърли към перлата.
— Не! — извика магьосникът.
Монахът вдигна чука и нанесе страховит удар върху черната перла. По тъмната й повърхност затрепкаха гневни светлинки, тънки линии от яркобели пламъчета, които се разклоняваха като паяжина. Той удари отново и от перлата бликна черен дим. Третият удар я разтроши на парчета и тя избухна с такава сила, че го запокити в другия край на помещението.
Неживият наблюдаваше сцената с разширени от ужас очи.
— Какво направихте? — възкликна той с отпаднал глас. Кендарик почувства, че хватката му отслабва, и се дръпна.
— Все още не сте ме победили, нещастнико! — процеди през зъби магьосникът.
Вторият скелет започна да трепери и атаките му се забавиха. Джеймс се олюля от изтощение и Яжара побърза да го подхване под ръка. Скелетът направи две колебливи крачки и се строполи на пода.
Неживият отново сграбчи Кендарик за рамото.
— Не съм свършил с теб, приятелю.
Кендарик се пресегна, стисна дръжката на сабята, която все още стърчеше от тялото на магьосника, завъртя острието и неживият нададе болезнен вик.
— Но аз ще свърша с теб! — извика Кендарик. — Време ти е да умреш! — Той извади сабята и магьосникът се преви от болка, после падна на колене. Кендарик се извъртя с неочаквана пъргавина и му отсече главата. Кожата на съществото се цепеше като стар пергамент, а костите се трошаха като гнило дърво. Отсечената глава се търкулна по пода.
Джеймс се подпря на рамото на Яжара и рече:
— Интересна среща имахме, не смятате ли?
Солон се надигна от ъгъла. Лицето му бе покрито с драскотини от строшената перла.
— Не бих казал, че това е най-точното определение, млади момко, но все пак ще се съглася с теб.
— Сега какво ще правим? — попита Кендарик.
— Нека първо поогледаме наоколо — предложи Джеймс. — Може да открием и други, които да ни създадат неприятности.
— Преди да излезем, трябва да изгорим това място — каза Яжара.
— Съгласен — кимна Солон. — Злото се е окопало дълбоко тук и няма да е зле, ако прочистим всичко с огън.
Приближиха се към тялото на магьосника. Зад нишата, от която се бе появил, имаше тайна врата. Влязоха през нея и се озоваха в друга голяма стая, която, ако се съдеше по мебелировката, бе служила за лични покои на магьосника. По масите бяха подредени големи и малки стъкленици, а на стената в дъното бе окачена голяма клетка.
В клетката бе затворено същество, наподобяващо чудовището, което бяха срещнали в каналите под Крондор. То ги изгледа с очи, в които се четеше безмерна болка, и ги подкани с ръка да се приближат.
— Моля ви… — чуха детско гласче. Очите на Яжара се изпълниха със сълзи.
— Няма ли край това зло? — прошепна тя.
— Очевидно не — отвърна мрачно Солон.
Джеймс застана до клетката и създанието промълви:
— Боли ме… моля ви…
С едно бързо движение Джеймс посече тила на детето-чудовище и то се свлече без звук на пода.